Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар казал на бременна жена, че всичко й е наред. Но странното поведение на кучето й я спасило
  • Новини

Лекар казал на бременна жена, че всичко й е наред. Но странното поведение на кучето й я спасило

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
hfgdhjgfjtryryt.jpg

Кучетата са известни с уникалното си обоняние. Вече е доказано, че те могат да уловят дори тези миризми, които идват от вътрешността на човешкото тяло. Неведнъж нашите по-малки приятели са „диагностицирали“ рак по-рано от лекарите.

Едно куче доказало любовта си към стопанката си по необичаен начин: тоизползвало шестото си чувство, за да помогне на жената. Животното непрекъснато следвало стопанката си. Нищо не можело да успокои това куче. И в крайна сметка това спасило живота на стопанката му!

Кеола е американска акита, която живее със стопаните си в Донкастър, Южен Йоркшир, Англия. Рики и Алана Бътлър се грижели добре за любимката си и я смятали за член на семейството.

Един ден Кеола разбрала, че в семейството им се очаква бебче: любимата й стопанка забременяла. Кучето било възхитено, но не можело да се отърве от чувството, че нещо не е наред.

Алана започнала да изпитва болки в кръста. Жената обсъди силната си болка в гърба с лекаря си, но лекарят ги приписал на странични ефекти от бременността.

Алана се върнала у дома, вярвайки, че болките се дължат на растящия в нея плод.

И докато Алана вярвала на доктора, Кеола знаела по-добре. Кучето усещало, че нещо не е наред със стопанката му. Алана забелязала, че животното се държи странно, но не разбирала защо.

„Когато лекарят ме изпрати вкъщи и каза, че нищо сериозно не се случва, кучето ме гледаше толкова много, че дори се изплаших“, казва Алана.

„Снимах Кеола и публикувах снимката й във фейсбук със закачлив надпис за филма „Хачико: Историята на едно куче“, където кучето прави същото нещо. Но за моя изненада приятелите започнаха да ме съветват да се отнасям по-сериозно към тази ситуация.“

Времето минавало, но кучето продължавало да се тревожи. Рики и Алана разбрали, че животното иска да им каже нещо.

„Кеола изглеждаше толкова тъжна и знаех, че нещо я тревожи. Тя просто седеше и ме гледаше и не ме оставяше да отида никъде сама.

„Никой не знаеше, че съм сериозно болна. Никой не знаеше… но Кеола знаеше! Тя ме блъскаше и плачеше, а аз не разбирах защо го прави. Рики каза, че Кеола е останала разстроена дори когато бях на работа. Това не е било никога досега!“

За щастие, Алана взела насериозно предупредителните знаци на своя домашен любимец.

Кучето скимтяло и лаело толкова упорито, че Алана най-накрая отишла в болницата, където припаднала. Тя била приета в интензивното отделение и изследванията показали, че двойна бъбречна инфекция е основната причина за нейните болки в гърба.

Лекарите установили, че жената е на косъм от смъртта!

Бъбреците на бъдещата майка били силно засегнати от инфекцията, а кръстът я болял от „отразената“ болка. За капак, Алана имала рядък вид инфекция. Ако се беше обърнала към лекарите малко по-късно, нямаше да могат да я спасят.

 

„Моят случай се оказа един от най-пренебрегваните и трудните от всички, с които са се сблъсквали болничните лекари“, написа Алана във фейсбук. – Освен това ми откриха рядка патология, заради която антибиотичното лечение ми беше противопоказано. В цяла Англия има само два случая на тази патология, единият е моят! Още малко и щях да умра. И синът ми най-вероятно също!”.

Благодарение на кучето си Алана успяла да оцелее и да роди здраво бебе. Бебе, което намерило красив ангел-пазител на име Кеола!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МОН обяви графика на ваканциите на учениците за новата учебна година
Next: Доц. Кочева: Кирилицата е българската азбука и това трябва да стане известно в Европа

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.