Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лековитите сълзи на Света Петка отново помогнаха на много хора-Ето къде е параклиса, където се случват изцеленията
  • Новини

Лековитите сълзи на Света Петка отново помогнаха на много хора-Ето къде е параклиса, където се случват изцеленията

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2023
qwrpqwrskkraslras.png

Жени забременяват след години неуспешни опити за зачеване, болни лекуват всевъзможни болести и наранявания, за които медицината е безпомощна.

Случващите се като по чудо изцеления със силата на искрена вяра, са се случвали и преди, а също така и след миналия в четвъртък Петковден в скалния параклис в пограничното западно градче Трън. Именно в него убежище от своите преследвачи намира света Петка, а години по-късно безчет вярващи откриват спасение.

„Преди броени дни тук се върна една жена, за да благодари.

След счупване на ръката и постепенното й зарастване тя свалила гипса. Но дълго време не успявала да я вдигне и раздвижи, просто стояла надолу. Дошла е тук и се е помолила на света Петка, а сега се върна да благодари, защото вече свободно движи ръката си. Това е най-пресният случай, но има още много чудеса“, сподели пред „България Днес“ Магдалена Георгиева, която се грижи за скалния параклис и посреща миряни не само от цяла България, но и от чужбина.

 

Маги още помни случай на друга жена, която ражда бебе след 15 години опити, три инвитро процедури и много хвърлени нерви, пари и отчаяние.

„Случайно минавали от тук и познат им казал да се отбият и да се помолят на света Петка. След това се върнаха да благодарят, щастливи и доволни, че чудото се е случило и след 15 години мъки те са се сдобили с отроче“, разказва щастливата развръзка пред вестника Георгиева.

Тя отговаря за скалния параклис и за повече от шест години е насъбрала толкова много истории за чудодейни изцеления, че може спокойно да издаде книга на чудесата на света Петка. Важно е да се знае, казва на няколко пъти Магдалена, че в понеделник и вторник параклисът е затворен. Свещеното място вече е в зимно работно време – от 10,30 до 15 ч., и то със задължителна заявка на мобилния й телефон 0888 38 38 77. А когато студът връхлети с пълна сила, параклисът ще отваря само събота и неделя от 10,30 до 14,30 ч., отново само с предварителна заявка от предишния ден. Важно е да се знае още, че понеделник и вторник са неработни дни за Магдалена без значение от сезона.

Магдалена ГеоргиеваРеклама

Много хора идват в параклиса с молби за детенце и света Петка чува молитвите им. След това идват да благодарят на светията и да разкажат с въодушевление за сполетялото ги чудо.

 

„Детенце не можеше да говори. Дадох му ключа да отвори параклиса. Сега вече е на 8 години, говори и е в отлично здраве. Изключително много чудеса се случват“, разказва Магдалена.

При друг случай пристигнали майка и дъщеря. Молят се на света Петка да се случат на дъщерята хубави събития и да преодолее налегналите я трудности и перипетии. На другия ден заминава за Холандия. А само няколко дни по-късно щастлива се обажда на майка си, че всичко е наред и затрудненията са преминали. Майка й звъни в скалния параклис и благодари от сърце.

Най-силно въздействие и влияние имат сълзите на света Петка. Те извират и се стичат на определени места по самата скала. Вярващи посетители пълнят шишенца с чудотворната вода, която лекува почти всичко.

„Може и да се пие, но предимно е за компреси. Слага се по дрешката и се облича. Както един мъж дойде и каза, че е сложил водичка на потника, облякъл го е после се е чувствал много добре. Върши истински чудеса и вади хората от тежка и дълбока депресия. На една жена четири години лекарите не могли да й кажат какво й има. Идвайки тук, болежките й отминават“, споделя още Магдалена.

Жената е затрупана с молби от хора от цяла България да събира сълзите на света Петка в шишета и да ги изпраща по спедиторска фирма за тяхна сметка. Много от тях са лежащо болни, за които лекарите вдигат ръце и казват, че не могат да се възстановят.

„Капките обаче се стичат значително по-бавно от минали години. Намаляват все повече и не мога да напълня тубите, които ми дават“, казва стопанката на пещерния параклис.

Капките-сълзи на Христовата мъченица

С лековитата вода от скалата мнозина са изцерили зрението си. Мият очите и лицето си с нея и заредени със силна и почтена вяра, усещат благотворното й въздействие. По същия начин други жени, мъже и деца се излекували от кожни заболявания.

Благодарни хора затрупват скалния манастир с редки икони, дрехи, бебешки чорапи, храна, пари и какво ли още не. Магдалена едва успява да побере даровете в тясното помещение.

„Иконата на „Космическата Богородица“ ни е дарение от признателни хора. Тя се среща само на още 1-2 места. Както и „Богородица Трилетница“. Тя е специално за здраве, благополучие и изцеление на дечица. Както и при разпри и конфликти в семейството. Наречена е така, защото на три години света Анна я обрича на служба на Бога“, разказва Магдалена.

Светицата оставя отпечатъци

И до днес могат да се видят отпечатъците от лявото й стъпало върху скалата до огнището, както и на ръката й заедно с комата хляб, който тя отчупила, преди преследвачите й да нахлуят в пещерата. Когато посетителите се доближат до скалата, могат да се докоснат до следите, да затворят очи и горещо да се помолят за изцеление и благополучие.

Отпечатъците от ръката и крака на светицата са място за молитва и уединение

Жените свиват в юмруче лявата си ръка и я поставят на мястото на отпечатъка от ръката на света Петка, а мъжете полагат дясната си ръка върху следата от стъпалото на светицата. Колкото по-силна и истинска е вярата им, толкова изцеряването от различни и тежки болести може да се случи по-скоро.

По същия начин може да се помолите пред неръкотворния образ на Света Богородица, издълбан по дивен начин до входа на скалния параклис.

Continue Reading

Previous: Пеньо Гатевски: Минаха няколко дни от момента, в който напуснах Игри на волята, ще кажа истината
Next: Голяма акция скова Старозагорско в ранни зори! Жандармерия блокира всички входове на

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.