Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекуват повече от година баща на две момиченца в турска болница, дават му седмица срок да плати сметка от 20 000 евро
  • Новини

Лекуват повече от година баща на две момиченца в турска болница, дават му седмица срок да плати сметка от 20 000 евро

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
hdfghfdghrtrttrt.png

Бащата на две момиченца 45-годишният Георги е в турска болница вече повече от година. С тежката диагноза мозъчен тумор.

„Успяхме да го закрепим. Но сме със задължения за близо 20 000 евро. И продължават да се трупат. Дават ни седмица срок за погасяване на тази сума.“, разтревожана е съпругата му.

Катя КАЗАКОВА

През 2021 г. животът на семейството се преобръща. Поставят диагноза на Георги – мозъчен тумор, който спешно трябва да бъде опериран.

След двумесечен курс на химио- и лъчетерапия в България, състоянието на му драстично се влошава .

Лекарите обявяват на семейството, че има още две седмици, до месец живот.

Тогава заминават за Турция. В клиника Анадолу Джон Хопкинс правят изследвания на генетичната мутация на тумора.

Започват таргетна терапия с американски медикамент.

С помощта на роднини и познати е събрана необходимата сума за стартиране на терапията. Скоро положителните резултати са налице.

Георги отново говори, движи се с помощта на рехабилитация. Надеждата се връща.

Сега в семейството му обаче са отчаяни. „Гошо е потиснат, защото е наясно, че трудно събираме парите. И без помощта на добри хора, няма никакъв шанс някога ще се върне жив при децата !“, не е на себе си майката.
Момиченцата му плачат, научавайки, че няма да стигнат парите: „Тате да оздравее, друго не искаме!“.

„Мили Хора, приятели и непознати благодетели, благодаря, че помагате да си върна да спасим Гошо ! Притисната съм до стената, защото отново имаме остра нужда от финансова помощ.

Спешната сума, която трябва да съберем възможно най-бързо, за да погасим задълженията си към клиниката, , възлиза на 14 700 евро. Налични имаме 640 лв.“, моли се жената на клетника.

Сметката, по която можете да подкрепите лечението на Георги е в
ПОЩЕСНКА БАНКА
IBAN BG84BPBI79214040909702
Корнелия Любомирова Романова-Колеолова

Моля Ви, помогнете ни пак!
Със средства, със споделяне на поста, с молитва чудото ни да се сбъдне! С каквото можете!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стана ясно кой е убиецът на тираджията, погубил 6 г. дете, страшно е
Next: Тя даде сина си за осиновяване, 40 години не знаеше нищо за него, после съдбата СЕ НАМЕСИ

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.