Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лек за болни стави и колене препоръчан от Баба Ванга. На мен ми помогна, отървах операция
  • Новини

Лек за болни стави и колене препоръчан от Баба Ванга. На мен ми помогна, отървах операция

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2023
sdfglkskgrekghkfhfghf.png

Рецепта на Баба Ванга за болезнени стави и колене

С помощта на чудодейната рецепта на Баба Ванга ще можете да си направите мехлем за лечение на болезнените стави.

Необходими съставки: 100 г обелени тиквени семки 30 г разтопено масло 30 мл рициново масло 30 г мед

Ако искате по-голямо количество, съответно увеличете количеството на съставките.

Приготвяне: Настържете или нарежете на ситно тиквените семки. Смесете ги с останалите съставки при непрекъснато разбъркване и накрая добавете меда. Трябва да получите хомогенна смес, която ще започне да се стяга.

Съхранявайте в буркан в хладилника. Всеки път, когато почувствате болка в коленете, глезените, раменете, лактите, ставите, дори пръстите, намажете с мехлема на Баба Ванга.

Баба Ванга остави на хората безценен дар. Това са стотици рецепти, които медицината нарича „жива енциклопедия на здравето“.

Много лекари посочват, че рецептите на Ванга имат положителен ефект при много заболявания, като всеки пациент може да ги адаптира към собствените си нужди.

Рецептите са лесни за приготвяне, а самите билки – добре познати. Баба Ванга смяташе, че хората трябва да се лекуват с растения, които растат точно около нас, защото в природата всички неща – хора, фауна, флора – живеят в хармония.

Според Ванга няма строги мерки при дозирането на „народните средства“. Много от тях могат да се използват, така да се каже, „на око“. Тя беше убедена, че билките не могат да навредят, особено ако не се смесват несъвместими съставки.

При запек Приемайте по 1 супена лъжица желе сутрин и вечер, приготвено от черен бъз. В желето не се слага захар. Можете да добавите мед, ако желаете.

Притиснат нерв Потопете памучна кърпа в смес от зехтин и разтопен восък и я поставете по протежение на гръбнака, фиксирайте с лепенки, за да не падне. Ако имате достатъчно време, правете тази процедура всеки път, когато се сетите и имате възможност.

Сърбеж по кожата Сварете килограм ечемик в два литра вода и с течността се мие болният.

Укрепване на имунитета За целта се мийте с чай от чубрица веднъж месечно.

Кашлица (при възрастни) 4 ореха с черупката, 1 цвят от черен бъз и 1 супена лъжица мед се варят в половин литър вода. Прецедете течността и приемайте по 1 супена лъжица три пъти дневно.

Вижте още: Инстинкт за самосъхранение – изберете една врата!

Мастит Направете малка кора от ръжено брашно, разтопено масло и мляко; оставете за една нощ и след това поставете върху възпаленото място. Лечението се повтаря няколко пъти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици бият тревога: Зимата нахлува със страшна сила на тази дата
Next: Тракторист се натъкна на изумителна за България находка край Попово, археолозите в екстаз

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.