Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лельо Елена, а може ли аз да не умирам?
  • Новини

Лельо Елена, а може ли аз да не умирам?

Иван Димитров Пешев април 12, 2023
dededasktkastiast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

– Лельо Елена, може ли да не умирам? – момчето, което лежи на леглото, е напълно лишено от коса на главата си. Зеленикава кожа. Прилича на Фантомас от френска комедия, но не е смешно. Въобще не е.

Възрастна, над шестдесетгодишна, медицинска сестра изтръпва цялата. Не можеш да свикнеш с това. Човек не знае как да свикне с това. Затова и се нарича човек.

–  Но какво говориш, миличък! Разбира се, че няма да умреш… — и в очите й се стичат сълзи.

– Лельо Елена, знаеш ли, в събота майка ми ще има рожден ден. Затова й направих подарък… Направих го сам… но как ще й го дам, ако умра? Възможно ли е да умра до събота? Може ли?

 

Рак. Отделението за прекрачилите границата между живота и смъртта. Тези деца вече са мъртви, но изглеждат като живи, дори говорят… Остават броени дни за всички тук. Може би седмици или дори месеци. Обречени деца – Ако кажеш, че си виждал нещо по-страшно, ще те ударя.

Той не се нуждае от нищо. Нищо няма да го спаси, той иска само да доживее до рождения ден на майка си и да й предаде своето прекрасно изделие от картон и цветна хартия. Най-ценният подарък в неговия и нейния живот. Господи, не вярвам в теб, но помогни на майката да премине през това! Помогнете й да не полудее…

А ние си имаме айфони. Кой поред е вече, пети или шести? Имаме златни тоалетни. Имаме MP3 плейър, вграден „за забавление“ в хладилника. Дори не учени летят в космоса, а туристи.

Цялата наука се е подредила, за да задоволи радостно нуждите на ходещите стомаси и бездънните вагини. Институти за красота. Изследователски институт за превръзки и тампони. Лаборатории за кремове против бръчки. XXI век, мамка ви, и рак, СПИН и какво ли още не, един куп смъртоносни болести не могат да бъдат победени. И не че не можем, а не искаме.

Списание „Наука и живот“ за 1959г. Колекция от фантазии на нашите предци за утрешния ден.

Ще го изгоря. Защото … ей, човечеството, майната ти, не произведе машина на времето, вечна младост, лекове за всички болести и фотонен звезден кораб в 21 век. Произведе айфон за всички вас. И масажор за дебело дупе. И луксозни презервативи. И хапчета, които ви позволяват да ядете и да не напълнявате. Да плюскате за здраве. Да пиете „Активия“.

…А момчето все пак успя да живее до събота. Той почина седмица по-късно.

 

Източник: Свободна зона

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само за милионери: Козунак за 175 лв. пуснаха в София
Next: Порок ли е възрастта? Ето защо напусна синоптичката Христина Балинска

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.