Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лелята на Сашко: Вярвам, че е бил отвлечен, някой го е пуснал
  • Новини

Лелята на Сашко: Вярвам, че е бил отвлечен, някой го е пуснал

Иван Димитров Пешев ноември 20, 2022
erprasrapssinakn.jpg

Цял Перник се вълнува от добрата новина за намирането на Александър след повече от седмица в неизвестност. Доброволци, които го търсят от първия ден след изчезването му, се събраха в района на Профилакториума и още не могат да повярват, че момчето е оцеляло само в гората близо 9 денонощия.

Появиха се обаче и много неизвестни, задават се много въпроси. Лелята на Александър – Елисавета Ваклинова, все още има съмнения, че момчето е било отвлечено.

„Вярвам, че някой го пусна, детето няма как да издържи толкова време. Босо, с опърпани дрехи, без храна – не може някой да ме убеди, че един човешки организъм може да издържи толкова дълго.

Не изпускай тези оферти:

Баща му ми се обади, мислехме да направим изявление пред медиите, да призовем хората да го пуснат.

Минута след това ми звънна да ми каже, че е намерен и тръгна към Червена могила. Щях да кажа, че ако някои хора са с добри сърца и са скрили това дете, да го пуснат“, коментира Елисавета Ваклинова.

Вълна от радост заля социалните мрежи след новината, че изчезналият 12-годишният Александър е открит жив. Както БЛИЦ писа детето е намерено от полицаи в трудно достъпна местност.

МВР с първи коментар пред БЛИЦ за откриването на Сашко

Детето беше в неизвестност 9 дни.

Доброволците и в социалните мрежи, както и в канала Zello, заливат с благодарствени и радостни съобщения.

Хората призовават за кашони с шампанско, повече ракия и празник в Перник.

Доброволците се разбират да се съберат тази вечер в Перник и да празнуват.

„Кой от където е, няма значение откъде сте, обичам ви.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъжете, открили 12-г. Александър, със спиращи дъха разкрития за момчето
Next: Перник ликува: Откриха и 18-годишната Габриела в София

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.