Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Леля Руми от Сандански ползва много проста рецепта за доматите, за да вади по цяла кофа от корен
  • Новини

Леля Руми от Сандански ползва много проста рецепта за доматите, за да вади по цяла кофа от корен

Иван Димитров Пешев юли 31, 2022
lequqrrmqrii.jpg

Миналата година бяхме на гости и видяхме домати за чудо и приказ! А толкова вкусни и ароматни!

Домашното си е домашно! Такава салата ни спретна, че още ми е пред очите! И отгоре на всичко, като видя как ни се усладиха, даде ни да си носим две касетки, че толкова много реколта, чак се чудеше какво да ги прави!

Измолих я да сподели тайната и тя каза, че е много проста.

Ето рецептата:

В 3-литров буркан се изсипват 2,6-2,7 литра дестилирана вода, добавят се 100 грама мая, разредена в топла вода и 1 чаена лъжичка захар… Покрива се с марля, държи се на топло място, като от време на време се разклаща.

Когато спре да ферментира е готово.
Една чаша от разтвора се слага в 10 литра вода и се разпределя на 10 корена (тоест по 1 литър на корен). През целия сезон се правят 3 такива подхранвания и доматите стават силни, здрави и дават много реколта до късна есен!

Леля Руми е цяла енкциклопедия! Ето още колко полезни съвети ни даде:
Йод за зелето:
Добавете 40 капки йод в кофа с вода. Когато главата започне да се оформя, поливате с около 1 литър.
Чай в лука.

Поставете под всяка луковица използвана торбичка с чай при засаждане. Лукът няма да боледува.
Бананов тор.

Вземете бананови кори, залейте ги с вода (например в 3-литров буркан), изчакайте, докато на повърхността се образуват мехурчета: полейте вътрешните цветя. Можете да доливате вода към старите кори и да добавяте нови.
Мая за цветята.

100 грама сурова мая се разтваря в 10 литра вода. Поливайте всички растения, включително цветята на закрито, веднъж месечно. Резултатът ще бъде буен растеж.
Ако имате още полезни народни трикове, ще се радваме да ги споделите с нас в коментарите по-долу.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ОГРОМНА промяна в здравеопазването ще се случи от понеделник
Next: В аптеката момче пита: Леличко, баба има нужда от лекарство, може ли да измия пода и да ми дадете

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.