Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена Бориславова изчезна
  • Новини

Лена Бориславова изчезна

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
lenlalnasizchevaa.jpg

Бившата говорителка на Кирил Петков – Лена Бориславова, повече от седмица е в неизвестност. 32-годишната юристка е потънала вдън земя, след като на 22 август обяви, че няма да участва като кандидат за народен представител от листите на ПП в предстоящите избори.

Въпреки че фаворитката на бившия премиер бе категорична, че ще продължи да подкрепя партията си, действията ѝ показват тъкмо обратното.

Лена не придружава колегите си по време на националната им предизборна обиколка в страната и тотално им е обърнала гръб. Освен това отклонява и всякакви покани за медийни изяви, макар допреди броени седмици да не излизаше от студиата на националните телевизии.

Бориславова реши да се дистанцира от политиката заради накърненото си лично достойнство след поредицата от скандали, в които името ѝ многократно бе забърквано през изминалите няколко месеца.

Не изпускай тези оферти:

Близки до ексговорителката на Петков разкриха, че покрай слуховете за интимната ѝ връзка с експремиера и разпадналия се годеж с дългогодишния ѝ спътник в живота Мирослав Иванов тя е отключила тежка депресия.

Хора от обкръжението на Бориславова смятат, че е потърсила подкрепата на своята по-малка сестра Маргарита, като дори имала намерения да замине за известен период от време при нея във Франция, за да се отдалечи от проблемите си у нас. Сестрата на Лена от доста време работи като лекар в елитна болница в покрайнините на Париж.

Двете с Маргарита били изключително близки и юристката със сълзи на очи изпратила по-малката си сестра на летището, когато преди година тя взела решение да емигрира от България за постоянно и да търси късмета си в Европа.

Докторката е била в България последно през юли, когато си взела годишен отпуск и се прибрала, за да практикува любимото си хоби – планинско катерене, както и да се види с роднините си.

Всъщност именно родителите на Лена били основната причина тя да вземе решение да прекъсне политическата си кариера след само 6 месеца във властта. На майка ѝ и баща ѝ никак не им било приятно ежедневно да чуват жлъчни коментари по адрес на щерка им, което неминуемо се отразило на техните иначе безоблачни отношения.

Известно е, че бащата на Бориславова – Здравко, е крупен столичен бизнесмен с империя от фирми, които се занимават с търговия с медицинска техника, а майка ѝ работи в сферата на човешките ресурси.

От Лена се отдръпнали и родителите на нейния вече бивш годеник Мирослав Иванов, които с мъка понасяли срама от слуховете в малкия град Ямбол, където живеят, че снаха им въртяла любов с Петков зад гърба на техния обичан син.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Една история с младежи спасители в Каравелово просълзи България
Next: На живо от Игнатиев: Съмнения за убийство! Мултимилионерът Иван загина при супер съмнителни обстоятелства

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.