Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена Бориславова разобличи тайния план на Борисов: Иска да пусне мухата на…
  • Новини

Лена Бориславова разобличи тайния план на Борисов: Иска да пусне мухата на…

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
fdghgbnvbnghrtrt.png

Подкрепата на Бойко Борисов за Ваня Григорова на балотажа е логична и лесно обяснима. Зад Григорова са Волен Сидеров, Румен Петков, Кирил Добрев, Николай Малинов – лица, традиционни свързани със задкулисни схеми на управление, сенчестият начин за правене на политика с защита на чужди интереси. Тези хора могат много добре да се сработят с Борисов.

Той го знае. Той знае, че ако Григорова бъде избрана, чрез нея ще е лесно да запази властови позиции, ще си осигури подкрепа за районите кметове по места за ГЕРБ, София няма да се промени, ще имаме запазване на схемите, корупцията, вместо да имаме изчистване на зависимости, което може да се направи от Васил Терзиев“.

Така Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“ (ПП) коментира думите на лидера на ГЕРБ в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“, който намекна, че за балотажа би предпочел „държавната собственост пред държавна сигурност“.

Както е известно Григорова се обявява за връщане на всички дейности, дадени на концесия или по други договори на частни фирми и неправителствени организации, в общинските фирми.

„Това, което Борисов се опита да направи е хем да пусне мухата на своите избиратели за гласуват срещу „Продължаваме промяната“ в София, хем от друга страна да може да погледна в лицето своите партньори и приятели от Европейската народна партия. Едно е ясно, за него е по-изгодно и удобно да управлява, както сега с Ваня Григорова, вместо с Васил Терзиев“, поясни Бориславова.

По повод заплахата на лидера на ГЕРБ да разруши голямата сглобка, ако „Продължаваме промяната – Демократична България“ „направят безпринципни сглобки преди втория тур, Бориславова коментира, че тези думи са поредно доказателство, за това, че не е прозрял, че властта за партньорите му в управлението не е на всяка цена.

„Ако мисли да се отклонява от ключовите приоритети, нямаме намерение да толерираме неговото поведение и да ставаме жертва на схемите и зависимостите, в които е изпаднал“, поясни бившият началник на кабинета на Кирил Петков.

В отговор на въпрос Лена Бориславова каза, че след втория тур на местните избори този състав на Централната избирателна комисия трябва да подаде оставка, защото са демонстрирали политическа зависимост, пълно погазване на закона и не са показали, че пазят правата на избирателите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ужасна трагедия с 19-г. момче, край пловдивската гара почерня от полиция
Next: Знаете ли къде у нас е Мраморното езеро – повърхността му е като огледало

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.