Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена Бориславова се завърна бременна в осми месец и захапа Борисов: Каза всичко за Алексей Петров
  • Новини

Лена Бориславова се завърна бременна в осми месец и захапа Борисов: Каза всичко за Алексей Петров

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
elnaksktasorqwkr.jpg

кадри Нова телевизия, bTV: Лена Бориславова се завърна бременна в осми месец и цапна Борисов: Каза всичко за Алексей Петров

Лена Бориславова реагира първа на думите на Борисов за Алексей Петров и бащата на Кирил Петков.

„В опит да отклони вниманието от разследването на Турски поток и изнервен от георадара на Хемус, някой претопля и пренаписва истории с бившите си верни крими другари!“, написа тя във Фейсбук.

Тя в момента е бременна вероятно в осми месец.

 

Най-обсъжданата новина в първия ден от новата сесия са признанията на Бойко Борисов, че Алексей Петров е провеждал срещи с него за сглобката.

 

„Алексей Петров беше близък с бащата на Кирил Петков, с тях.

И той, като всички нас, търсеше варианти да се направи нещо стабилно .

Поне за важната законодателна рамка да е факт.

Срещи сме провеждали, с него, той с тях и обратно, за да си имаме някакво крехко доверие”, обяви Борисов.

Той говори пред репортерите в сградата, където ще заседават засега депутатите, която е някогашният тоталитарен Партиен дом.

 

И тук стана нещо, което накара телевизиите да ненавиждат тази сграда.

Преките предавания с изповедта на лидера на ГЕРБ за Алексей Петров прекъсна.

Причината за това се оказаха дебелите бетонни колони и стени на бившия властови бастион.

Заради тях сигналът от камерите и микрофоните просто не „минаха“ и така прякото предаване прекъсна.

 

„Дебелите комунистически стени отново попречиха. Те не са много благосклонни към техниката“, коментира водещата на сутрешния блок на Нова телевизия Мира Иванова.

Тя веднага използва иронията на ситуацията, показваща на практика как миналото пречи на съвременна България.

 

Водещият на сутрешният блок на bTV Златимир Йочев също много се ядоса на прекъсването на пряката връзка с бившия Партиен дом.

Той коментира, че дори на такива дребни проблеми, като комуникациите в парламентарната сграда, държавата не успява да намери решение.

„Преди 2 години беше същото“, констатира с голяма досада Йочев.

Премиерът Денков също коментира темата. Той каза: „Не познавам Алексей Петров, никога не съм говорил с него, виждал съм го вероятно два пъти на срещи, на които са били работодателските организации и той е присъствал като един от представителите на четирите работодателски организации.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави зададе куп въпроси след разкритията на Борисов за Алексей Петров
Next: Сензационни новини за килърите на Станка Марангозова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.