Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена проговори за тежка диагноза и шокира с история от втория ден на кабинета Петков
  • Новини

Лена проговори за тежка диагноза и шокира с история от втория ден на кабинета Петков

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
rshdfdhfghtrhtr.png

„Отговорът на всички – не само на мен, бе показателен, че такава жестокост, агресия и унижение е абсолютно недопустима“, това заяви Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“ (ПП) по повод зверството с 18-годишната Дебора.

„Тъжно, разгневяващо и обезсърчаващо е, че такива случаи се случват все още и не са изключение.

Всичко това е една много тежка диагноза за общество, което и без друго е разделено.

Тъжно ми е, че живеем в такава среда, но има и доза надежда, че рядко се случва, че обществото обединено излиза и казва, че това не трябва да се случва повече“, допълни тя в сутрешния блок на bTV.

„Този въпрос ме мъчи отдавна. Ще споделя една история, която е още от първите дни, в които се сформира кабинета „Петков“.

На втория ден отидох на среща за изработване на промените за защита на домашното насилие.

Това, което ме шокира тогава е, че тази работна група от две години търсеше пол подкрепа и парламентарно мнозинство, за да може тези промени да излязат напред.

Най-трудно беше да се намери парламентарно мнозинство, което да не го е страх, че ще го обвинят неговите избиратели, че защитава „нетрадиционна ценност“.

Днес е важен моментът, че под обществената енергия и гняв тези страхове отстъпват на заден план.

Отговорни сме всички ние, че не сме успели да убедим хората, че трябва да подкрепят тези промени. Дори и аз като член на ПП съм виновна.

Нито една партия не беше готова да гласува промените за интимната връзка без „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ)“, уточни Бориславова.

По думите й моделът ГЕРБ и Борисов вече ги няма.

„Наложената сглобка върши работа. Започна да решава проблеми, натрупани с годините. Вече има дебати, приети закони, които се отлагаха с години.

Не е лесно, но нещата не функционират както преди“, призна Бориславова за работата на ПП-ДБ с ГЕРБ-СДС и ДПС.

„Това, за което постигнахме сравнително съгласие в тази трудна комбинация е да се направи протокол за това върху какви базови принципи на сътрудничество ще се обединим. Има готови текстове – те в момента са предмет на обсъждане.

Очакването ни е скоро да има подписан документ. Конкретното заглавие и как ще го наречем не е важно, важно е съдържанието“, каза тя във връзка с това ще има ли коалиционно споразумение между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Бориславова каза, че не е сигурно дали това ще се случи тази седмица, защото положението е „изключително динамично“.

По повод връщането на депутатите в бившия Партиен дом тя каза: „Трябва да има място, където ще ходят да си свършат работата. За мен няма значение къде ще е това“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Паметникът на Съветската армия си отива!
Next: 19-годишен заключи, преби и подстрига бившата си приятелка във Видин

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.