Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена проговори за тежка диагноза и шокира с история от втория ден на кабинета Петков
  • Новини

Лена проговори за тежка диагноза и шокира с история от втория ден на кабинета Петков

Иван Димитров Пешев август 3, 2023
rshdfdhfghtrhtr.png

„Отговорът на всички – не само на мен, бе показателен, че такава жестокост, агресия и унижение е абсолютно недопустима“, това заяви Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“ (ПП) по повод зверството с 18-годишната Дебора.

„Тъжно, разгневяващо и обезсърчаващо е, че такива случаи се случват все още и не са изключение.

Всичко това е една много тежка диагноза за общество, което и без друго е разделено.

Тъжно ми е, че живеем в такава среда, но има и доза надежда, че рядко се случва, че обществото обединено излиза и казва, че това не трябва да се случва повече“, допълни тя в сутрешния блок на bTV.

„Този въпрос ме мъчи отдавна. Ще споделя една история, която е още от първите дни, в които се сформира кабинета „Петков“.

На втория ден отидох на среща за изработване на промените за защита на домашното насилие.

Това, което ме шокира тогава е, че тази работна група от две години търсеше пол подкрепа и парламентарно мнозинство, за да може тези промени да излязат напред.

Най-трудно беше да се намери парламентарно мнозинство, което да не го е страх, че ще го обвинят неговите избиратели, че защитава „нетрадиционна ценност“.

Днес е важен моментът, че под обществената енергия и гняв тези страхове отстъпват на заден план.

Отговорни сме всички ние, че не сме успели да убедим хората, че трябва да подкрепят тези промени. Дори и аз като член на ПП съм виновна.

Нито една партия не беше готова да гласува промените за интимната връзка без „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ)“, уточни Бориславова.

По думите й моделът ГЕРБ и Борисов вече ги няма.

„Наложената сглобка върши работа. Започна да решава проблеми, натрупани с годините. Вече има дебати, приети закони, които се отлагаха с години.

Не е лесно, но нещата не функционират както преди“, призна Бориславова за работата на ПП-ДБ с ГЕРБ-СДС и ДПС.

„Това, за което постигнахме сравнително съгласие в тази трудна комбинация е да се направи протокол за това върху какви базови принципи на сътрудничество ще се обединим. Има готови текстове – те в момента са предмет на обсъждане.

Очакването ни е скоро да има подписан документ. Конкретното заглавие и как ще го наречем не е важно, важно е съдържанието“, каза тя във връзка с това ще има ли коалиционно споразумение между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.

Бориславова каза, че не е сигурно дали това ще се случи тази седмица, защото положението е „изключително динамично“.

По повод връщането на депутатите в бившия Партиен дом тя каза: „Трябва да има място, където ще ходят да си свършат работата. За мен няма значение къде ще е това“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Паметникът на Съветската армия си отива!
Next: 19-годишен заключи, преби и подстрига бившата си приятелка във Видин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.