Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лена се завръща в политиката. На каква длъжност ще е след Великден?
  • Новини

Лена се завръща в политиката. На каква длъжност ще е след Великден?

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
elasdnasdaskdas.png

„Лена Бориславова не е излизала от политиката. В 48-о Народно събрание тя имаше друга роля. Не изключвам вариант да оглави листа.“ Така коментира пред бТВ председателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ Андрей Гюров информацията от последните дни, че бившата шефка на канцеларията на премиера Кирил Петков отново ще заеме първите редици на Промяната в парламента.

„Моментът е различен. Има ясно разделение между управление на статуквото или да гледаме напред за нещо по-добро пред страната. Тази промяна може да доведе до предимство на реформаторските сили“, каза още Гюров.

„Има ясна заявка от всички формации, че това е пътят напред. Нямаме име на този етап. Ще се вземе решение дали да се явим с едно или с двете – „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, уточни той.

Все още не е съставена формула за подреждане на листите.

Не изпускай тези оферти:

„Когато БСП реши, ще може отново да се върне към прогресивното. Това е в ръцете на Българската социалистическа партия, да реши зад кои принципи и идеи за управление на страната да застане – зад тези на новата „Тройна коалиция“ или зад тези на прогресивните реформаторски сили“, подчерта председателят на групата на ПП в Народното събрание.

Сблъсъкът със служебното правителство

„Кабинетът на Гълъб Донев трябва да получи ниска оценка. Служебното правителство трябва да подготви избори. То се намесваше в политическия живот. Върна важни промени, които бяха направени от редовното правителство, и саботира държавата“, категоричен е Гюров.

„Министъра на енергетиката от самото начало говореше за криза, как ще бъдем на тъмно. Нито Европа е на тъмно, нито е студено. В цяла Европа има мощности, цените падат. Преди плащахме цени под борсовите, а сега – над борсовите“, допълни той.

Съдебната реформа

„Съдебната реформа напомня на израза – „много искахме, но нямахме желание“. Страната и съдебната система се нуждае от механизъм за контрол върху главния прокурор“, посочи той.

„Нека стане ясно на всички българки граждани – „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ имат 73 депутати в зала. В нито един момент не можем да осигурим кворум, ако това е необходимо. Ние сме в зала, водим дебатите и правим всичко законът да бъде приет. Миналата седмица беше отложена Комисията по правни въпроси“, заключи народният представител от ПП.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изяде му хляба! Известен водещ диша във врата на Юксел Кадриев
Next: Лекарите онемяха! Оказва се, че бръчките изчезват завинаги, ако на сутринта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.