Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лео Бианки от болницата: Мислех си най-лошото! Живея втори живот
  • Новини

Лео Бианки от болницата: Мислех си най-лошото! Живея втори живот

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
eleboasibaskb.jpg

Ето какво написа Лео преди минути във Фейсбук: „Един кошмар свърши!

Споделям това много тежко преживяване, особено с хората, които ме срещнаха през последните два месеца, казвайки ми „погледът ти е празен“, „отслабнал си твърде много“, „вече нямаш обичайната си усмивка“, „ти не съм Лео, когото познавам“

Да!! Всичко това е вярно!

Не изпускай тези оферти:

Мислех си най-лошото, мислех, че имам неизлечима болест и главата ми спря, страх ме беше, чувствах се празен и в тотална депресия!

Това бяха наистина трудни дни и със сигурност помощта на Лучия Андреучи (неговата съпруга – бел. ред.) и брат ми Адрио Бианки беше фундаментална!

Изчаквах датата, която сякаш никога не идваше – 12 октомври.

Тази дата и тези лекари в болница „Токуда“ ми дадоха втори живот, все едно съм се родил отново!!

Сега се връщам с усмивка и с положителни мисли и с желание за живот, но само в тези моменти можете да разберете, че истинското щастие можем да го намерим в семейството и в малките жестове и че животът ни има стойност навън на всяко съществуващо материално нещо!

Аз съм вярващ и ще продължа да бъда такъв, ще се моля за другите и за близките си!

Днес е друг ден, днес виждам всичко около мен с друга гледна точка!

Благодаря на всички мои приятели, които чух да плачат по телефона – това ми даде потвърждение на мисълта, че истинските приятели ги е имало, има и винаги ще има!“, сподели Лео.

 

Още от Лео Бианки:

Италианецът Лео Бианки е сред любимците на народа ни, още повече след представянето му навремето във „Вип Брадър“, когато дори бе на косъм да спечели победата, но остана на второто място. Лео се харесва на хората с това, че е кротък, винаги усмихнат, естествен и спокоен.

Е, това спокойствие обаче лекинко се изпари преди дни, когато кулинарят изригна бесен в мрежата. Във времена на криза, каквато изпитваме всички, няма как и да го обвиним, коментират под поста му.

Всъщност Лео скочи на родните ресторантьори, които, според него, пречат на бизнеса му и подбиват клиентелата. А причината са побългарените рецепти, които болшинството ресторантьори представят в менютата си за италиански.

„Много време търпях, но ми писна. Защото и аз плащам на персонал, и аз деца храня, а вие ми пречите на работата. Не може да пишеш в менюто си, че предлагаш италианската Карбонара и да я правиш по българска рецепта. После идват хората при мен, искат Карбонара, но се учудват, че в нея нямало сметана и шунка. Защо няма?! Ами, защото в истинската Карбонара няма“, гневи се Лео.

И обяснява, че това е все едно той да започне да предлага традиционната ни шопска салата, но с моцарела, вместо сирене и с добавка бекон и гъби. „Да, това ще е вкусна салата, но не и шопска салата. Уважавайте традициите и оригиналните рецепти на народите“, апелира Бианки.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Получих заплата от 7 лева! Емигрирам и никога повече няма да се върна в България
Next: Повече от добра новина! Ще ни компенсират за високите сметки за ток

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.