Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лепят ни нов стикер на колата за Годишен Технически Преглед, плащаме повече
  • Новини

Лепят ни нов стикер на колата за Годишен Технически Преглед, плащаме повече

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
bdfbgfgnbghnghnhjm.png

Нов стикер за годишен технически преглед (ГТП) започват да поставят в долния ляв ъгъл на предното панорамно стъкло на автомобила, установи проверка на „Телеграф“.

Лепенките са по-малки, не се дупчат, а са с баркод, който да може да се прочита от стационарните камери. Информацията в него ще посочва екокатегорията и датата на валидността на ГТП. Има и втори стикер, който е контролен и ще се лепи върху картончето, което се дава след преминаването на прегледа на автомобила.

Излишни
Новият стикер ще се залепя на същото място като от края на 2023 г. – в долния ляв ъгъл на предното стъкло. Това стана след изменение в Наредбата за извършване на годишните технически прегледи от миналия октомври. Новият с баркода ще се чете по-лесно от вградените системи за видеоконтрол у нас.

Според собственици на пунктове за ГТП и пътни полицаи обаче този стикер е абсолютно излишен, тъй като всичко за автомобила новите камери на пътя разчитат по регистрационния му номер и информацията се появява както на таблетите на катаджиите, така и на компютрите на служителите на автомобилната администрация.

Причина
Всеобщото мнение е, че запазването на лепенките за ГТП, а и за „Гражданска отговорност“ е единствено с цел печалба. „Стикерите не са причина цената на прегледа да стигне 100 лева, не е причина и повишаването на заплатите. Причината е, че всички пунктове ги преоборудват с един допълнителен софтуер, с който трябва автоматично да се изпраща отчет по отношение на спирачните усилия и по отношение на газовете директно в „Автомобилна администрация“.

Всичко звучи прекрасно, стига да нямаше т.нар. картелно споразумение, което задължава пунктовете да плащат по 5000 лева на линия за технически преглед, т.е. ако имаш две линии за автомобили и една за камиони, плащаш за софтуера за всяка по 5000 лева. Това е причината цената на ГТП да скочи двойно в сравнение с 2023 година“, обясни инж. Георги Илиев от „БРЦ България“.

В началото на април главният секретар на СБА Емил Панчев бе посочил като една от причините за скока по-високите възнаграждения на техниците, които извършват прегледите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НИМХ предупреди България за дните до края на април и началота на май
Next: Взриви ефира: Водещи на Нова тв в ступор след таен сигнал в костюма на политик

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.