Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Летовник: Вижте добре тази СНИМКА с цените на плажа в Бургас и спрете да ми говорите за гръцкото море
  • Новини

Летовник: Вижте добре тази СНИМКА с цените на плажа в Бургас и спрете да ми говорите за гръцкото море

Иван Димитров Пешев август 7, 2022
mreorsosinn.jpg

Един софиянец в Бургас – така читател на Plovdiv24.bg озаглави сигнала си, изпратен до медията. Ето какво има да казва човекът:

“Понеже има страшно много радетели на гръкоманията и големи патрЕоти, снимащи манджите си от Гърция, да ви дам и една контрановина от нашето Черноморие.

 

Мястото на събитието е Централен плаж в град Бургас – ужасен и много грозен град, несравнимо по-грозен от гръцкото солено море!

Вижте цените на снимката и си правете изводите, но друго си е Ганьо да повлачи кервана през границата и да си снима изгодно взетите салати и калмарчета, щото видите ли, в лошата България хич няма такива работи!

 

 

Още новини за море:

Днес е Преображение Господне. Според българския фолклорен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Народът казва, че времето се обръща, а морето взима жертви.

Екипната работа на 20-те спасители на един от плажовете и постоянно включените станции, дори в извънработно време, предотвратяват трагедия с групово удавяне на летовници.

„Имаше двама удавници, в последствие мъж се опита да помогне на жената, какво се случи и той попадна в течението, морето го дръпна оттам инцидентът се усложни“, спомня си Владимир Запрянов, който е старши спасител.

„Течението ставаше все по-силно, всяка минута, вълнението се усилваше, вятърът беше обратен“, казва спасителят Борислав Байчев пред бТВ.

„Това е най-тежкият за мен , а и доколкото чувам от колеги, това е най-тежкият инцидент за доста години насам“, обясни Димитър Николов, който също е спасител.

„Успяхме да го изкараме от водата, борехме се около 30 минути с течението, тъй като го вкарваше в камъните и отново с екипна работа, едните помагаха от камъните, другите колеги във водата. Така успяхме да изкараме момчето от морето“, каза Запрянов.

На днешния ден спасителите са особено внимателни. Поверието на този ден е за да напомни на хората, че морето не е до колене.

„Слава Богу тази година морето е с нас. Ако хората спазват нашите правила, много рядко ще се стига до инциденти“, каза спасителят Димитър Николов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е същинско Божие наказание: Сърцето на православното християнство е в пламъци
Next: Мъже убиха дядо Иван в дома му на ул. Райна Княгиня. Това, което изтече току-що изкара хората по улиците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.