Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Летовничка отиде в Спешното в Царево и изригна: За какво си плащаме осигуровките?
  • Новини

Летовничка отиде в Спешното в Царево и изригна: За какво си плащаме осигуровките?

Иван Димитров Пешев юни 9, 2022
leteoovncicspesnno.jpg

Защо България няма да се оправи никога? На този въпрос опитва да отговори Веселина Никова с история за това, което е преживяла след като получила алергия по време на почивка в Царево.

Тя описва подробно цялата случка с посещението й в Спешния център на курортния град.

Ето какво разказва Никова:

„Ето затова нашата държава няма да се оправи никога. Ето затова занапред ще избирам всяка една дестинация, но не и нашето Черноморие. Накратко: Вчера вечерта се почувствах зле, изби някаква алергия и защото майка ми се притесни, решихме да посетим Спешен център в гр. Царево.

Още като ми отвориха вратата, сестрата каза да отида в платен кабинет. Там имало такъв дежурен в болницата. Отказаха да ме приемат.

На вратата на дежурния кабинет бях посрещната с думите „Тук е платен кабинет и струва 25 лева“. Съгласих се, защото не ми беше никак добре. Още при влизането, без да ме попитат какво ми е, започна да се пише бележка за въпросните 25 лева. Платих ги и чак тогава събудиха въпросния доктор по вътрешни болести.

Доктор Гаврилов ме попита аз какво мисля, че ми има. Казах му, че съм много бяла и може би е слънчева алергия, казах му и какво съм яла и пила. На практика аз сама се прегледах и той това написа като диагноза.

Измериха ми температурата, защото можело да е коронавирус, след което ми казаха, че инжекцията и манипулацията ще ми струват още 16.50 лв. Тоест отиваш по спешност, те те отпращат и отиваш в платен кабинет, с който очеизвадно те работят. Там плащаш 41.50 лв., като сам си пишеш какво ти е.

Това е меко казано безумие! Защо ги плащаме тези осигуровки, защо храним тези лекари, които са дали клетва и какво се случва, ако нямаш пари?! Целия екипът в тази болница, според мен, е всичко друго, но не и лекари и сестри.

Вие сте срам за тази държава.!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 34-годишната Анелия преживя над 30 химиотерапии, пребори рака и стана майка
Next: Трагедия почерни България. Почина ученик блъснат от БМВ във Варна

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.