Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лечителката Росица Желязкова:Няма болести, всичко е в ума
  • Новини

Лечителката Росица Желязкова:Няма болести, всичко е в ума

Иван Димитров Пешев юли 24, 2022
elcieihelte.jpg

Ракът е заболяване на глупавите хора
Коя е тя
Росица Желязкова е българка, но живее в Мадрид, Испания. Тя е единствената нашенка, сертифицирана и обучена по метода бионервоемоция. Обучението се извършва само в два университета по света – в Росарио, Аржентина, и в Ибероамериканския в Испания. Методът е нов – създаден е през 2005 г. в Куба от Ерик Корбера. В Испания Росица се обучава четири години.

– Г-жо Желязкова, разкажете за метода, по който лекувате – бионевроемоция?
– Методът служи за лечение, макар че болести реално няма. Квантовият свят е тук и това не е мистика. Това е нова медицина, която учи, че болестите са само на физическо, на биологично ниво.

Това е процес, създаден от мозъка. Всички заболявания са съобщения от подсъзнанието, които се проявяват в тялото за изцеление. Но ако лекуваме само симптомите, без да се достига до корена, който причинява болестта, тя ще се появи отново в същия орган или в друг различен орган. Или по-общо казано – патологията не е в клетките, а следва нашата умствена заповед, за да боледува. Ето един пример – цигарите не причиняват рака.

Причинява го вярването, мисълта на човека, че пушенето води до рак. Дори само като визуализирате написаното на кутийката, на подсъзнателно ниво вече действа страхът от смъртта.

Това също е естествен начин за контролиране пренаселването на планетата. Ако пушиш, всеки път, когато си дърпаш от цигарата, чувствай удоволствието, което ти доставя да пушиш, дърпай от цигарата с усещането, че си бог, и знай, бъди уверен, че цигарите не причиняват рак! Тогава никога няма да се разболееш от тази болест. Но въпросът с цигарите е друг: „За какво пуша?“.

На това хората пушачи трябва да си отговорят. Кое е целебното в метода, който препоръчвам? Промяната на възприятието ни, която ще ни излекува. Повечето хора мислят по един начин, но действат по друг. За да се осъществи изцелението, трябва да има единство между мисъл, чувства и действие.

– Т.е. трябва да си задаваме въпроса: „За какво моята биология ми изпраща това?“.

– Точно така. Например – боли ви стомахът. Значи сте „хапнали“ нещо отровно – не храна, а нещо, което ви е притеснило по време на хранене – карали сте се с някого, гледали сте филми с насилие. Това ви отравя. Трябва да следите за симптомите в телата си. Друг пример – боли ви гърлото. Това означава, че сте искали да кажете нещо и не сте го направили или че сте казали нещо, което не е трябвало. Това е информация, скрита в подсъзнанието ви. То ви дава тази болест или симптом да ви предупреди за вътрешен емоционален конфликт, който не сте разрешили.

Тялото „крещи“ чрез болестите каквото душата мълчи! Има и друго – замисляли ли сте се, че ако захарта причинява кариес, защо го нямате на всичките си зъби, а само на някои от тях? Защо имате артроза само на дясното коляно, а не на лявото?

За да можете да се излекувате, трябва да почнете да „виждате“ в другите себе си. Знам, че е трудно за разбиране, защото хората винаги търсят някой да им е виновен. Всъщност причината е у вас. В квантовия свят, в който живеем, няма жертви. „Мен никой не ме обижда, аз сам го правя чрез другия. Мен никой не ме малтретира, аз сам го правя чрез другия.“ Опитайте да помислите върху формулировките и ще решите повечето си проблеми на физическо ниво.

– Излекували сте много хора от всякакви болести – най-вече нервни заболявания, помагали сте и при рак. Как човек да задържи вибрациите си високи, за да не се разболява?

– Това се постига единствено ако мисли, чувства и действия вървят в тотална хармония, последователност, единство. Толкова е просто. Нищо друго не трябва да се прави. Позволете си да мразите и да обичате, без да чувствате вина от това.

– Как си обяснявате бума на онкологичните заболявания у нас?

– Онкологични заболявания имат хората, които живеят живота на другите, на децата, на половинката, на майка си и т.н. Ракът е последното предупреждение на душата, за да може човекът, който има рак, да обърне внимание на себе си, да заживее собствения си живот.

И дори като започнат с лечения, ходене по лекари, и т.н., тези хора почват да се чувстват добре, защото вече по някакъв начин си обръщат внимание. Но това не е достатъчно. Трябва да се види засегнатият орган, кодовете му и т.н., които ние, сертифицираните, знаем.

Прието е да казваме, че най-добрите си отиват, разболяват се от рак, а истината е, че се разболяват най-глупавите, защото живеят за другите. За да излекуваме емоциите, които ни разболяват, е задължително да променим възприятието си. Затова трябва да търсим скрития мотив, който ни е пречил да действаме по определен начин. Има една емоция, която ни разболява, и друга, която ни лекува.

– Храната, въздухът, движенията на тялото важни ли за неговото здравословно състояние?

– Не е отровно това, което влиза в устата ни, а това, което излиза. И което най-много ни убива и е най-вредното, са думите, които излизат от устите ни. Най-деструктивното за тялото ни са деструктивните ни думи срещу другите.

– Как лекувате семейството си? От какви собствени болести сте се отървали?

– Никой не може да те излекува, ако ти не го направиш сам. Помогнах на майка ми, която имаше заболяване на ръцете и беше за операция. Сега има подобрение и няма нужда от оперативна намеса. Аз самата имах различни хронически заболявания, които изчезнаха в мига, когато уеднаквих магнитното поле на цялото си тяло чрез медитация и разговор със себе си в уединение. На много хора съм помогнала.

– В каква степен вярвате в кармата и какво можем да променим от нея?

– Под думата „карма“ разбирам информация, която носим в себе си от цялото ни родословно дърво. Докато не осъзнаем коя е програмата, която ръководи живота ни в този момент и я разблокираме, повтаряме едни и същи ситуации. Всеки един от нас е част поне от четирите поколения, които ни предхождат, и всички тези предци ние ги носим на гърба си.

От тази гледна точка на тайните, пазени от едно поколение, често те са един нездравословен източник на травми, конфликти и болести за идващите поколения. Връзката между заболяванията и семейните тайни става доста очевидна в проучването на родословните дървета. Семейството е като гърне, пълно с психически тайни, табута, срам.

Има убийства, лудости, кражби, изневяра, затвори, кръвосмешения, насилие. Ето затова заболяването не е решение на проблема, ами покана да преодолеем семеен конфликт. Както Франсоаз Долто пише: „Каквото е премълчано в първото поколение, второто го манифестира чрез тялото си“.

Ако нямаме никаква родословна карма, няма да имаме зaболяване, тялото няма да остарява, защото няма да го разболяваме. Ние, расата, която живеем сега, на тази земя, сме създадени свободни от болести, както казва и леля Ванга, която много обичах. Ние сами се разболяваме и сами имаме силата да се излекуваме.

– Каква е тайната на личното щастие според вас?

– Връзката с подсъзнанието ни. Трябва да знаем, че подсъзнанието е в непрекъсната комуникация с нас, но ние сме отрязали канала, по който се свързваме с него. Когато възобновим комуникацията с подсъзнанието си, всичко се променя, в самия момент. Това е наистина много лесно и просто.

Емоционалната проституция води до болести! Докато мислиш какво мислят другите за теб, ще чувстваш, че някой ти отнема енергията, и ще се разболяваш. Ако искаш да си здрав, винаги прави това, което чувстваш, което мислиш и което искаш да правиш! Това е единственият път на здравето. Когато искаш да кажеш да – кажи да! Когато искаш да кажеш не – кажи не. Когато обичаш – просто го кажи!

За поръчка на книгата „Лечителите на България“ на www.trud.cc

Връзка с Росица Желязкова: [email protected]

Източник: 24zdrave

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жегата в България покоси първата си жертва! 47 годишният Борис пи няколко бири на плажа и
Next: Апокалипсис! Тече евакуация в Бургас. Огънят е обхванал къщи, кметът е в епицентъра на ужаса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Силвия Лулчева с разтърсваща изповед: Гладувах заради мъж, а тежка болест ми отне…
  • Трагедия в Марица! 10-г. дете се удави, братчето и сестричката изчезнаха във водите
  • Природата полудя! Градушка като лешник удари част от България, другаде хвърчат снежинки 😲❄️
  • Две коли на партията на Пеевски са атакувани 😲🔥
  • Почина оперният певец Николай Иванов 40 дни след загубата на съпругата си: Две деца остават сирачета 😰
  • Йорданка Христова: Мъжът ми ме удари толкова силно, че носът ми е крив оттогава
  • Цирк по БНТ: Изгониха кандидат за президент от ефира, той към водещите: „Анатемосвам ви“
  • Доц. Андрей Атанасов от СУ е убитият мъж в метрото
  • Публикация отпреди седем години на 45-годишната Таня Митева , която загуби живота си при трагичния инцидент в Пловдив, отново привлече вниманието
  • Истината лъсна: Румен Петков се оказа баща на щангитската Румяна от „Фермата“!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.