Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лечителят Иван Гарабитов: Ако спазвате тези 5 простички правила и болестите ще бягат от вас
  • Новини

Лечителят Иван Гарабитов: Ако спазвате тези 5 простички правила и болестите ще бягат от вас

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
fdgsdfhherher.png

Иван Гарабитов е добре познат лечител. Той е особено популярен и уважаван сред хората, които предпочитат алтернативната пред съвременната модерна медицина.

След като ни показа техниката за уникален лековит масаж срещу какви ли не болести, Гарабитов старателно определи и петте задължителни правила за крепко здраве. Ето какво да правите, за да не боледувате:

1. Правилно дишане

Задължително, единствено и само през носа. Забравете за дишането през устата, защото то води до недостиг на достатъчно кислород в мозъка. Всичко добро за нашето тяло започва от дишането. Над 90% от хората обаче не умеят да дишат правилно. Клетката живее с кислород и вода. Ние правим дишания само с 5% от капацитета на дробовете си.

Така се нарушава имунната система и обмяната на веществата. Най-важното е, че чрез правилното дишане се възстановява психическото състояние и се премахва стресът. Заради него отпада имунната защита, нарушава се обмяната на веществата, получава се дискомфорт, човек става нервен и вътрешно напрегнат. Така важните органи, като сърцето, черният дроб и бъбреците не си вършат работата и хората пълнеят.

80 на сто тялото диша чрез кожата, чиито пори са запушени, защото не изхвърляме токсините от организма. Да се поучим от шерпите в Хималаите, които изкачват 10-хилядниците без кислороден апарат и носят багажа на алпинистите. Да не би те да имат повече дробове или сърца от нормалните хора? Не, просто са се научили да дишат правилно.

2. Правилно мислене

Всички негативни мисли и качества, които се изразяват в лоши мисли – злоба, завист и т.н. – са вредни за здравето и съсипват вътрешните му органи.

3. Силата на водата

Тя е толкова важна и лечебна, колкото и вредна. Всъщност, тя може да ни служи и за лекарство, и да бъде наш основен враг. Вода не трябва да се пие преди и след хранене. Хубаво е между последното и първото пиене на вода и храненето да има разлика от поне 45 минути.

Също, вредно е да пиете вода и по време на храна, защото тя спира метаболизма, забавя го, а в много случаи дори уврежда стомаха, защото изкуствено и излишно създава допълнително количество стомашни сокове.

4. Правилно хранене

Не само вредната храна, но и вредния подход спрямо храната изобщо ни разболява. Дори да се храним с правилните продукти, ако не ги вземаме в умерени и разумни количества, рано или късно ще влошим състоянието на общото си здраве. Също, вредно е да не се храним прекалено дълго време. Сега разбирате защо е толкова важна закуската, нали?

5. Силата на физическата активност

Спортът трябва да е толкова, колкото може да поеме тялото, защото ако не е тренирано и загрято, то може да прегрее и дори да бъде наранено.

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адмирации към спасител от Варна! Само за 2 дни спасил четири човешки живота
Next: Дебора излезе и вдигна България с тези нейни думи: Това съм аз

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.