Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лили Иванова: Не съм вегетарианка, но не съм яла колбаси от 1998 г., защото не знам какво има в продукта
  • Новини

Лили Иванова: Не съм вегетарианка, но не съм яла колбаси от 1998 г., защото не знам какво има в продукта

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
lilioaotoast.jpg

14 кокошки си е купила Лили Иванова. Те са от породата шуменска черна. Пернатите са дадени за отглеждане в екоферма, като певицата редовно им праща чували със зърно, за да могат да си хапват на воля.

В замяна Лили получава екояйца от кокошките, които фермерът, който ги отглежда, праща на звездата на родната естрада.

Изпълнителката на „Детелини“ е прословута със спартанския си начин на хранене, както с внимателното подбиране на храната, която консумира. В началото на лятото, когато всички изпълзяхме от къщите, певицата си направи вегатест, който доказа, че може да консумира на воля яйца и сирене и няма опасност да напълнее.

Според изследването Лили трябва да намали сладките и тестените продукти, които не се отразяват добре на талията и. „Аз така и така се лишавам постоянно от сладки неща. Торта ям само на рождения си ден, но това е моят избор. Никога не се оплаквам и не правя от това трагедии. Всъщност човек винаги трябва да се лишава от нещо в името на друго“, категорична е Лили.

Не изпускай тези оферти:

Освен с яйца и сирене певицата се снабдявала и с биосуджук от Еленския Балкан, който хапвала само веднъж вмесеца. „Не съм вегетарианка, но не съм яла колбаси от 1998 г., защото не знам какво има в продукта“, сподели преди пандемията Иванова пред „България Днес“.

Повече от шест хиляди билета са продадени в Пловдив за двата концерта на Лили Иванова, които примата и нейния „Li Orchestra“ ще изнесат на Античния театър днес и утре. За първи път в кариерата си певицата прави два последователни концерта там. Това разказа за БТА Николай Недеков, асистент на примата. Поради огромния интерес от страна на публиката Пловдив е третият град с два концерта след Ловеч и Варна.

След 15 години пловдивската публика отново ще чуе хитът „Ветрове“. Той е изцяло с нов аранжимент, дело на известния пловдивски музикант Ангел Дюлгеров. „Студ“ и „Животът“ са песни, които Лили Иванова изпълнява отново в Националното турне 2022, допълни Недеков. Концертите в Пловдив са 14 и 15 по ред от началото на турнето.

„Li Orchestra“ са в състав: Ангел Дюлгеров, който изпълнява солата на китара, Орлин Цветанов на цигулката, Огнян Енев – на пиано, на тромпет и саксофон. На контрабас и бас китара е Веселин Веселинов, Росен Ватев – на ударните и перкусии, Иван Йорданов – Чери – китари и трио LaTiDa.

Националното турне на Лили Иванова, на което БТА е медиен партньор, започна в родния ѝ град Кубрат на 14 април и ще продължи до края на годината. След Пловдив турнето продължава на 24 август в Пазарджик. През октомври Лили Иванова ще пее в Хасково, Ямбол, Сливен, Смолян, Панагюрище, Сандански, Благоевград. През ноември – в Шумен, Русе, Добрич. Кулминацията на турнето е в София на 4 декември.

/АКМ/

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цял Лондон говори за българина Николай, който седя на една маса с принц Уилям и спаси сърцето на града
Next: Извънредно! Разпадът в ПП е в сила: След Лена напуска друго знаково лице – омерзена е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.