Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лили Иванова: Не съм вегетарианка, но не съм яла колбаси от 1998 г., защото не знам какво има в продукта
  • Новини

Лили Иванова: Не съм вегетарианка, но не съм яла колбаси от 1998 г., защото не знам какво има в продукта

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
lilioaotoast.jpg

14 кокошки си е купила Лили Иванова. Те са от породата шуменска черна. Пернатите са дадени за отглеждане в екоферма, като певицата редовно им праща чували със зърно, за да могат да си хапват на воля.

В замяна Лили получава екояйца от кокошките, които фермерът, който ги отглежда, праща на звездата на родната естрада.

Изпълнителката на „Детелини“ е прословута със спартанския си начин на хранене, както с внимателното подбиране на храната, която консумира. В началото на лятото, когато всички изпълзяхме от къщите, певицата си направи вегатест, който доказа, че може да консумира на воля яйца и сирене и няма опасност да напълнее.

Според изследването Лили трябва да намали сладките и тестените продукти, които не се отразяват добре на талията и. „Аз така и така се лишавам постоянно от сладки неща. Торта ям само на рождения си ден, но това е моят избор. Никога не се оплаквам и не правя от това трагедии. Всъщност човек винаги трябва да се лишава от нещо в името на друго“, категорична е Лили.

Не изпускай тези оферти:

Освен с яйца и сирене певицата се снабдявала и с биосуджук от Еленския Балкан, който хапвала само веднъж вмесеца. „Не съм вегетарианка, но не съм яла колбаси от 1998 г., защото не знам какво има в продукта“, сподели преди пандемията Иванова пред „България Днес“.

Повече от шест хиляди билета са продадени в Пловдив за двата концерта на Лили Иванова, които примата и нейния „Li Orchestra“ ще изнесат на Античния театър днес и утре. За първи път в кариерата си певицата прави два последователни концерта там. Това разказа за БТА Николай Недеков, асистент на примата. Поради огромния интерес от страна на публиката Пловдив е третият град с два концерта след Ловеч и Варна.

След 15 години пловдивската публика отново ще чуе хитът „Ветрове“. Той е изцяло с нов аранжимент, дело на известния пловдивски музикант Ангел Дюлгеров. „Студ“ и „Животът“ са песни, които Лили Иванова изпълнява отново в Националното турне 2022, допълни Недеков. Концертите в Пловдив са 14 и 15 по ред от началото на турнето.

„Li Orchestra“ са в състав: Ангел Дюлгеров, който изпълнява солата на китара, Орлин Цветанов на цигулката, Огнян Енев – на пиано, на тромпет и саксофон. На контрабас и бас китара е Веселин Веселинов, Росен Ватев – на ударните и перкусии, Иван Йорданов – Чери – китари и трио LaTiDa.

Националното турне на Лили Иванова, на което БТА е медиен партньор, започна в родния ѝ град Кубрат на 14 април и ще продължи до края на годината. След Пловдив турнето продължава на 24 август в Пазарджик. През октомври Лили Иванова ще пее в Хасково, Ямбол, Сливен, Смолян, Панагюрище, Сандански, Благоевград. През ноември – в Шумен, Русе, Добрич. Кулминацията на турнето е в София на 4 декември.

/АКМ/

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цял Лондон говори за българина Николай, който седя на една маса с принц Уилям и спаси сърцето на града
Next: Извънредно! Разпадът в ПП е в сила: След Лена напуска друго знаково лице – омерзена е

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.