Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лили Иванова: Омразата ме калява! Презирам тези, които ме критикуват
  • Новини

Лили Иванова: Омразата ме калява! Презирам тези, които ме критикуват

Иван Димитров Пешев декември 25, 2023
dfsvfdvdfgfdgfdgfdg.png

„Само Господ може да каже кой докога ще пее, кой докога какво ще прави. Разбира се, след Него вече идва и моята публика“. С тези думи за пръв Лили Иванова коментира критиките по неин адрес, че е време да слезе от сцената, провокирани след концерта й през септември в Античния театър в Пловдив.

Лили даде 15-минутно интервю на журналиста Георги Любенов за предаването „Денят започва“ по БНТ, което бе излъчено в неделя сутринта. Дни преди грандиозните си концерти, насрочени за 14, 15 и 16 декември в Зала 1 на НДК, певицата отвори душата си за зрителите на БНТ. Това бе първото телевизионно интервю на Лили от близо три години насам.

На никого не преча, че продължавам с концертите и че продължавам да пея, отсече пред Георги Любенов 82-годишната певица.

 

Изявата на Лили Иванова в Античния театър на 14 септември предизвика вълна от мнения и се превърна в най-коментираната тема в родния шоубизнес. Емоциите закипяха след твърдения, че спектакълът не просто не е бил на ниво, а примата е пяла фалшиво и голяма част от зрителите са останали разочаровани. Ожесточените дискусии започнаха от статус във фейсбук на журналиста Георги Тошев, който след концерта написа: „Всичко има начало… и…! Да знаеш кога…и как…“ Някои от присъствалите на концерта свидетелстваха, че озвучаването е било изключително лошо. Много от колегите на примата, като Йорданка Христова и Георги Христов, с които водеха тиха война през годините и дори са си позволявали да си разменят нелицеприятни реплики чрез медиите, застанаха на страната на примата.

 

„Какво е усещането, че всеки мисли, че знае всичко за Лили Иванова?“, попита Георги Любенов. Отговорът дойде с още по-голяма непоколебимост: „Нищо не знаят. Нищо!“

 

Пред водещия Лили Иванова разкри и отношението си към новите условия в света и причината за дългото сценично мълчание.

„Не съм отсъствала толкова дълго от сцената, не ми беше никак приятно. Светът е много различен. Не съм отчаяна в никакъв случай, но светът е различен и ние трябва да сме готови да посрещнем всяко предизвикателство. Тези 2 години ми се сториха най-големия кошмар, защото ме разделиха с моята любима публика, с моето щастие“, заяви Лили Иванова.

Тя коментира, че публиката ѝ е липсвала, като е успяла за 2 години да отдели житото от плявата. Оценила е своето обкръжение, хората, които познава и с които работи. Игнорирам абсолютно всичко, заяви изпълнителката на „Детелини“.

 

Имам пъклени планове и пъклени идеи, затова и много трудно заспивам, сподели загадъчно естрадната прима.

„Сутринта като се събудим животът е по-различен и реалността, особено в днешното време, е много различна“, допълни тя и добави, че никой не знае какви времена ще доживеем.

 

„Аз съм готова винаги да посрещна и най-лошото, това съм го възпитала в себе си. И не правя трагедии, по-добре човек да е подготвен за нещо, да внимава какво ще му донесе утрешният ден, а не да си гради пясъчни кули“, каза Лили.

„Дисциплината за мен е закон“, сподели тя.

 

„Благодаря на моята публика“, заяви примата и разкри, че е била много развълнувана когато видяла публиката в Античния театър на крака. „За съжаление съм емоционална и понякога това ми пречи“, добави певицата.

По думите на Лили Иванова тя е „на зъби и нокти“ преди предстоящите три концерта в НДК.

„Откакто моето краче стъпи в София аз винаги съм била обкръжена и заливана от обич и омраза. Омразата ме калява. Отнасям се с презрение към тези, които ме критикуват. Кои са тези, които си позволяват да ме упрекват, когато не ме познават. Аз съм коренно различна от техните представи за мен. Не съм най-красивата, не съм най-умната, но имам своите качества“, бе категорична Лили Иванова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страна от Балканите ни изпревари по ръст на заплатите
Next: Голяма трагедия почерни Несебърско навръх Коледа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.