Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лили Иванова слабее и вае тяло с турска диета: Тайната на примата е много интересна
  • Новини

Лили Иванова слабее и вае тяло с турска диета: Тайната на примата е много интересна

Иван Димитров Пешев април 3, 2023
ashasujdududf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лили Иванова е еталон за съвършена фигура в родните хайлайф среди. През последните 30 години примата на българската естрада не си е позволила да наддаде нито грам и продължава да поддържа перфектните за нейния ръст 46 килограма.

От поне две десетилетия се носят легенди за нейните спартански режими на хранене и за манията й да се тегли на кантара у дома поне по 20 пъти в деня. Истината е, че Лили наистина брояла всяка калория, която приемала, но го правела най-вече за здраве, а не от суета.

С течение на времето вечната диета се превърнала в неин навик и не й създавала ни най-малък дискомфорт. Близки до естрадната звезда разкриват, че последното й увлечение са турските и арабските деликатеси. Разбира се, в менюто на Вечната Амбър не присъствали кебапи, шишове, дюнери и други мазни вкуснотии, а само здравословни специалитети като булгур, хумус, леблебия и подобни храни.

От всичко това Иванова най си харесвала булгура, приготвен по най-различни начини.

Това е зърнена храна, която се прави от различни сортове твърда пшеница чрез попарване, изсушаване и натрошаване. Булгурът се използва широко в средиземноморската, близкоизточната и индийската кухня, а в миналото е бил основна храна и на българите, които са го приготвяли варен с различни подправки.

Освен това зърнената храна няма никакъв холестерол, съдържа минимални мазнини, но доста калий и натрий, както и белтъчини и витамини. Освен него певицата обичала да похапва и ястия от нахут, който също е богат на редица ценни вещества. Турските гозби тя поръчвала от един от най-известните ресторанти в София, където вече добре познавали вкусовете й.

„Вярно е, че се лишавам, но това е моят избор. Никога не се оплаквам, не правя от това трагедия. Всъщност човек винаги трябва да се лишава от нещо в името на друго. Не ям тестени изделия, захар и сол. Месо не хапвам от 1998 г., но не защото съм вегетарианка, а защото не знам какво точно ми предлагат в магазина. Открила съм за себе си, че не пълнея от сирене и ям много сирене, само че изкиснато. Често си позволявам шоколад и мед, защото ми трябва енергия за сцената“, коментира неотдавна в свое интервю Иванова.

Забележка:

Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да започнете нова диета или да използвате каквито и да е средства от народната или алтернативната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огорчена съпруга търси съвет: Свекърът отрови живота ми
Next: 90-годишната дъщеря на лечителя Петър Димков: Пийте чай от бял равнец и няма да боледувате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.