Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лили Иванова спира да пее?
  • Новини

Лили Иванова спира да пее?

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
vsdfvbgfbdfbfbgnhgnhg.png

Голямата звезда на българската музика Лили Иванова планира през лятото прощалното си турне, след което ще спре концертната си дейност.

Превърналата се в жива легенда и символ на родната естрада певица вече е споделила на съратниците си, че има намерение да направи серия от концерти из цяла България през лятото и есента. А преди Коледа да извиси глас в зала 1 на НДК като за последно. Причината за намерението на Малката Голяма Лили, както наричаха звездата в Германия през 80-те години на ХХ век, е вече напредналата й възраст.

Пред „България Днес“ човек от екипа казва: „Не знаем още всички дати, нито локациите, но Лили предупреди всички, че това ще е последното й турне. Каза ни, че вече е на години, на които работата започва да й тежи, трудно се възстановява след концерт“.

Извън турнетата Иванова изнася поне по два концерта всеки месец, понякога в зали, понякога в големи клубове, в които присъстващите плащат сериозни суми за куверти.

Родената в Кубрат звезда се слави, че е изключително взискателна и невероятен професионалист, който не оставя нищо неизпипано до най-малкия детайл.

„Лили държи представянето й, както и на целия екип от музиканти, сценични работници, хората, отговарящи за звука, светлините, специалните ефекти и всеки един аспект от всеки концерт, да бъдат на най-високо ниво. И сама следи всичко да е наред. По време на турнета, когато концертите са през ден или всеки ден, а и се пътува, тя опитва да намира време да е сама и да си почива“, казва още човекът от екипа й.

Лили Иванова винаги е водила аскетичен живот, отдаден на музиката и публиката й, което е основната причина на тези години все още да е фурия на сцената. Примата никога не е употребявала алкохол, нито е пушила, не е яла тежки храни и е внимавала за хранителния си режим, ляга си не по-късно от 22,30 ч. освен в дните, когато има концерт, пази си гласа и почти не говори чак до ранния следобед, а спазва още куп ограничения през целия си живот.

Макар да се носят всякакви слухове за материалното й състояние, Лили Иванова е изключително щедра към близките хора до нея, каквито са и тези от екипа й.

„Винаги се грижи всеки да е нахранен, да има вода и безалкохолни напитки, да има време за почивка, да е удобно при пътуване. Чувстваме се като обгрижвани малки деца. Никога не пести пари от комфорта на екипа. Но стане ли време да си свършим работата, Лили става друг човек. Макар и много възпитано, но налага изискванията си и е ясно, че трябва да се спазват стриктно“, казва още нашият източник.

Според него единственото изискване, което трябва да бъде следвано неотклонно от всички, е неупотребата на алкохол.

„Лили е абсолютен враг на алкохола и държи никой да не близва в деня на концерт. Когато представлението свърши, тя веднага се оттегля, а вечерята е платена от нея. Всеки може да си поръчва алкохол, но за собствена сметка. Въпреки това се пие бира или вино. Професионализмът й е заразен и никой не си позволява да гълта концентрати просто от уважение към тази перфектна жена и професионалист“, твърди още вътрешният човек.

Самата Лили Иванова пази живота си в по-младите си години в тайна от днешните си съратници. Но е известно, че е страдала заради разпуснатото поведение на някои от бившите си съпрузи и любовници през годините. Един от съпрузите й, с когото бе женена в средата на 70-те години на миналия век – Янчо Таков, 10 години по-млад от примата, винаги разправяше на по чашка как е събирал екипа й на запои, а Иванова е плащала гуляите им на сутринта. И че това е причината за раздялата им, макар по онова време бащата на Янчо – Пеко Таков, да е член на управляващата комунистическа върхушка.

Чочо Владовски, култовият първи вокалист на група „Тангра“, също бе прибран на небето от алкохола през 2006 г., което бе и причината за раздялата им. Асен Гаргов, с когото Лили прекара 16 години от живота си, също е попийвал здраво по едно време, твърдят в музикалните среди.

Легендата разпродаде концерт в Народния театър

Легендарната Лили Иванова разпродаде Народния театър „Иван Вазов“. Естрадната звезда ще пее в националния културен институт на 20 май от 20 ч. вечерта.

Това е част от нейното турне, като е разпродала концерти за лятото и есента в Силистра (6 юни) и Кюстендил (18 ноември). Наскоро Лили взриви публиката в Брюксел, а до края на годината графикът й от концерти е запълнен на максимум.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вдигат пенсиите с 20 % с мултифонд
Next: Какво никога не трябва да правите в Гърция: Грешки, които не трябва да допускате при никакви обстоятелства

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.