Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Линда се върна от Канада и се включи в предизборната борба
  • Новини

Линда се върна от Канада и се включи в предизборната борба

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
lidnasndasdaksd.jpg

Съпругата на Кирил Петков пристигна в България, за да включи в предизборната кампания на „Продължаваме промяната“.

Линда Маккензи сподели кадри с лидера на ПП в инстаграм и обясни: „Включих се и аз към обиколката на кампанията за малко! Много успехи и късмет на тези уникални хора“.

От коментарите под поста става ясно, че двамата са се снимали в автобуса на път за Варна.

Линда е родена в столицата на Канада – Отава, но преди 15 години се мести в България заради съпруга си. На миналата предизборна кампания тя редовно бе забелязвана до Кирил Петков. В началото на тази обаче Линда публикува снимки от ваканция в родната Канада.

Не изпускай тези оферти:

Самият Кирил Петков не крие, че разчита на подкрепа от роднините.

Искането на вот на недоверие от ГЕРБ към правителството на Четворната коалиция накара баща му Петко Петков да излез ена преден план и да се превърне в основна движеща сила на митинга в подкрепа на ПП пред сградата на Народното събрание в началото на юли тази година.

Още политика:

Разбирам, че Европейската народна партия, в която членуват евродепутатите на ГЕРБ, е настояла Европейският парламент да обсъди утре ареста на Борисов през март тази година.

Няма да коментирам дали е нормално европейските институции да бъдат намесвани в предизборната кампания в България, нито ще коментирам отчаяния ход на Борисов да прибегне до ЕНП, за да изчисти репутацията си пред милионите граждани в България, разочаровани от неговото управление.

Но ще заявя много ясно: твърдо сме решени да изправим Бойко Борисов пред съда. Това написа в профила си във „Фейсбук“ съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков.

„Борисов управляваше България 12 години. Това са 12 години на безконтролност, корупция, схеми с пачки и кюлчета. Затова след 2 октомври искаме да реформираме Антикорупционната комисия, така че да преследва корумпираните и да тръгне по пътя на парите на Борисов.

Това е единственият възможен път пред България, ако искаме да спрем да бъдем най-бедната и най-корумпирана страна в Европейския съюз. Дали Борисов в крайна сметка ще влезе в затвора?

Сигурен съм в едно: това няма да се случи, ако нашите политически опоненти спечелят изборите“, допълва той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно по БТВ! Спряха Сашо и Деси! Урсула фон дер Лайен обяви
Next: Екшън: Банда въоръжени и маскирани нахлу в заведение в Шумен и стана страшно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.