Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Листата на ореха са дар Божи: През май и юни лечебната им мощ е огромна
  • Новини

Листата на ореха са дар Божи: През май и юни лечебната им мощ е огромна

Иван Димитров Пешев май 19, 2023
orerqraskrasjraskra.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Орехът е безценен дар на природата. Ореховите плодове не са единствените полезни и лечебни части на ореховото дърво. Листата му са също много полезни.

Ореховите листа могат да бъдат набрани в свеж вид за дълъг период от време през годината. Въпреки това, през юни, лечебните свойства на ореховите листа са най-силно изразени.

Можете да използвате ореховите листа за вътрешно и външно приложение, под формата на компреси или чай.

Чаят от ореховите листа притежава противовъзпалителни свойства и действа срещу устойчивите гъбични и бактериални инфекции. Също така чаят е полезен, когато става въпрос за лечение на възпаление на кожата, стомашно-чревния тракт и при акне.

Ореховите листа се прилагат нашироко в нашата народна медицина външно, сварени във вид на каша – за компреси като затягащо и антисептично средство при скрофули, екземи, рани, за налагане при хемороиди и др. Против същите заболявания се препоръчва също бани от отварата на листата, както и при болни от рахит, подагра, кожни струпеи, маясъл и др.

Листата съдържат до 3% инозит, до 7% минерални вещества, до 5% дъбилни вещества, свободни галова и елагова киселина, до 0,03% етерично масло, горчиво вещество (за което се предполага, че има действие подобно на витамин К).

РЕЦЕПТИ С ЛИСТА НА ОРЕХ

При атеросклероза: залейте 1 супена лъжица изсушени листа с кипяща вода (250 гр.), запарете за 1 час, прецедете. Пийте по 1/3 чаена чаша три пъти дневно преди ядене.

При възпаления на стомашно-чревния тракт: залейте 1 с.л. сушени листа с 0,5 литра вряща вода. Запарете и прецедете. В течение на целия ден пийте от отварата, като всеки път я подгрявате.

При ангини, възпаления на венците: 1 с.л. листа залейте с вряла вода. Запарете и прецедете. Вземайте по 1 с.л. 3 пъти на ден. Освен това с отварата изплаквайте гърлото и устната кухина, като задържате течността в устата поне за 1 минута.

При диабет: 1 с.л.листа залейте с 1 чаша (250 гр.) гореща вода, оставете да ври 15-20 минути. Охладете и прецедете сместа. Приемайте на малки глътки в течение на деня.

При кожни заболявания: 5 с.л. от листата залейте с 0,5 л вряща вода, оставете да ври 10–15 минути на бавен огън. Охладете и прецедете. Приемайте под формата на компреси и обтривания.

Добри резултати дават листата и околплодника в дерматологията: счукайте 80 гр.л иста от орех, залейте ги с 300 гр. растително масло и оставете на тъмно 15-20 дни. Прецедете и с полученото орехово масло обтривайте кожата, след като е почистена добре.

Внимание: както при всички народни методи на лечение, преди да започнете дадена процедура, задължително се консултирайте с лекар или дерматолог за евентуални противопоказания във вашия случай!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имахме един стар комплект вилици, но не ми се хвърляше, тогава попаднах на тези гениални идеи
Next: Масово търсят български работници: Предлагат заплата на много места по 1200 лева на седмица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.