Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лиcтaтa нa пpяcнoтo зeлe изcмуквaт бoлecтитe oт чoвeшкoтo тялo
  • Новини

Лиcтaтa нa пpяcнoтo зeлe изcмуквaт бoлecтитe oт чoвeшкoтo тялo

Иван Димитров Пешев ноември 26, 2023
sdkfgksfdkhmsfmhfghgf.png

Зелевите листа са чудно природно средство. Природата крие толкова много уникални тайни, които може да са ни от полза в какви ли не случаи. Чували ли сте например, че зелевите листа могат да се използват като… лекарство?

Това е точно така, а лечебните приложения на този иначе толкова вкусен зеленчук, не са едно и две. Например може да използвате листата при отоци от различни травми. Ако се ударите и нараненото място започне да отича – наложете го с лист прясно зеле и го прикрепете с бинт.

Най-добре е да държите компреса през цялата нощ. На сутринта не се притеснявайте от вида на листото – неговите сокове ще са попили в организма ви и то ще изглежда странно. Затова пък веднага ще усетите благотворния му ефект. Зелевите листа помагат и при проблеми с щитовидната жлеза.

Направете същата процедура – прикрепете компрес от зелеви листа към врата и спете така цяла нощ.

Заложете на зелето и при главоболие. Наложете слепоочията и горната част на главата с листа и си сложете шапка. Сложете също зелеви листа и в сутиена си. Зеленчукът помага и при проблеми с разширени вени. Наложете местата с прясно зеле и бинтовайте. Внимание! Ако усетите парене веднага премахнете компреса.

Какви са лечебните качества на зелето и кои още болести лекува?

Целебните качества на този зеленчук са били известни още в началните години на отглеждането му. Древноримският пълководец и писател Марк Порций Катон Старший в своя трактат „Земеделие“ възхвалява зелето по следния начин: „Ако до момента на консумация на зелето, в теб е имало някаква болест, то ще изгони болките от главата и очите и ще те излекува“.

Ето още кои болести лекува зелето:
1. Безсъние;
2. Главоболие;
3. Отлично средство за укрепване на организма;

4. Спомага за бързо заздравяване на рани и на повърхностни изгаряния чрез лапи;
5. Листата му се използват при ревматични и подагрени заболявания и при радикулити;

6. Като болкоуспокояващи компреси;

7. За ускоряване на перисталтиката на червата и „измитането“ от храносмилателната система на натрупаните токсини;
8. За лечение на щитовидната жлеза;

9. Отлична храна при болни бъбреци и диабет;
10. Зелето съдържа антимикробни и противовъзпалителни вещества;
11. Единствено то съдържа уникалния витамин У. Този витамин

спомага за лечение на язвата на стомаха и дванадесетопръстника;
12. Зелето спомага за зарастване на костите и растежа на косата;
13. Лекува косопад;

14. Зелето е допълнително природно лекарство при: колит, запек, чревни инфекции, затлъстяване, туберкулоза, заболявания на черния дроб, сърдечна склероза, пясък и камъни в отделителната система.

Материалът Лиcтaтa нa пpяcнoтo зeлe изcмуквaт бoлecтитe oт чoвeшкoтo тялo е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Използването на тези две популярни у нас думи в Турция може да ви навлече голяма беля на главата
Next: Прочистване и детоксикация на тялото с ябълки! Правете го всеки месец и ще избегнете много заболявания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.