Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ловеч е на крака! Фенове с голямо признание за убития на пътя треньор Ферарио Спасов
  • Новини

Ловеч е на крака! Фенове с голямо признание за убития на пътя треньор Ферарио Спасов

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2023
ferrqowroqkfsdkfgdsgsd.png

Футболни фенове официално за входирали предложение стадионът в Ловеч да бъде прекръстен на името на Ферарио Спасов, предава Стандарт.

Именитият треньор загина преди дни в тежка катастрофа на главния път Варна – София, когато бе отнесен от движещ се с огромна скорост спортен автомобил.

Именно в Ловеч той оставя най-голяма следа. Спасов има 350 мача за клуба като играч, а след това под негово ръководство ловчанлии стават шампион през 1999 година и печелят Купата на България две години по-късно. Ръководил е и Академията на „Литекс“.

Ново начало на разследването за смъртта на Ферарио Спасов при катастрофата край Велико Търново. Ловешката Окръжна прокуратура пое случая, след като изпълняващият функцията главен прокурор прехвърли делото в този район. Това стана факт, след като великотърновски прокурор пусна с мярка подписка 24-годишния шофьор, участвал в катастрофата.

И.ф. главен прокурор е запознат добре с работата на Окръжната прокуратура в Ловеч. Това обявиха на брифинг по повод възлагането на разследването за смъртта на Ферарио Спасов на тях. Ръководителят на прокуратурата в Ловеч Валентин Вълков заяви, че областта е в челните места по пътни инциденти и има висок процент на завършили с осъдителни присъди дела, в максимално кратък срок.

„Така както е привлечено лицето като обвиняемо, наказанието, което е предвидено, е от 3 до 8 години“, заяви Вълков. Прокурорът уточни, че към настоящия момент няма как да бъде изменена мярката на задържания.

 

Извършени са огледи, разпитани са свидетели, в момента се установяват лица, преки очевидци на местопрестъплението. В рамките на 2 месеца ще бъдат извършени всички процесуално-следствени действия и ще се изчака експертизата. На базата на нея ще се прецени какво обвинение да има спрямо извършителя. Вълков не изключва да бъде променена квалификацията на обвинението, при изясняване на всички обстоятелства.

 

Окръжният прокурор Валентин Вълков приветства инициативата на прокуратурата, МВР и НАП за проверки на системните нарушители на пътя.

Continue Reading

Previous: Стрaшeн aртрит мe мъчeшe с години, дoкaтo eдин дядo нe ми дaдe тaзи рeцeптa. Нaпрaвo се пoчувcтвaх кaтo 20-гoдишнa
Next: Това е най-опасната закуска за стомаха на възрастните хора

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.