Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лора взе акъла на Илиян Кустев в Мастершеф, изля личната си драма
  • Новини

Лора взе акъла на Илиян Кустев в Мастершеф, изля личната си драма

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
qwraslgaslgsoagks.png

„Мастършеф“ се завърна на синия екран за радост на многобройните му почитатели.

Стотици хоби готвачи са кандидатствали, за да влязат в най-желаната кухня на България, но от тях бяха селектирани най-интересните и най-талантливите.

 

Всички претенденти са предложили своите рецепти и по този критерий са групирани в различни кулинарни категории.

В следващите 4 епизода ще станем свидетели на 24 драматични битки, а участниците в кулинарното риалити ще се борят за голямата награда от 100 хиляди лева.

 

На журито се пада сладката, но и тежка задача, да посочи победителите в тези сблъсъци.

„Започваме нова ера в историята на MasterChef. За мен е истинска чест, че мога да жонглирам с вас в тази легендарна кухня“, каза Шеф Илиан Кустев.

 

Той е готвел в елитни ресторанти в Париж, Лондон и София, и на световни знаменитости като Маргарет Тачър, Брад Пит и Роман Абрамович.

Другите членове на журито са Шеф Явор Сарафов и Шеф Александър Таралежков, който е съдружник в ресторанти с Шеф Виктор Ангелов.

 

 

Първата стъпка към голямата награда е спечелване на бялата престилка.

Първи в битката се впуснаха три дами – Лора, Антония и Мари.

Най-вкусното брауни сготви 29-годишната Лора от Бяла Слатина, която заслужи първата бяла престилка.

 

Тя надделя срещу Антония от Катуница, която е популярна в ТикТок с 95 хиляди последователи. Там има клипове с над 3 милиона гледания.

„Супер съм щастлива, не мога да повярвам.

Радвам се, че и този връх успях да го покоря. Чака ме титлата“, каза Лора.

 

Тя обаче призна за тъжен момент от нейния живот.

Преди осем години се явила за първи път на конкурс за красота в родния си град, който загубила.

Същия ден обаче се оказал и най-лошия в живота й, тъй като баща й катастрофирал и се случило най-лошото.

„Загубих завинаги най-важната фигура за мен, която е оставила много голяма следа.

Тогава си обещах, именно заради него, че аз ще спечеля най-голямата титла. И ще представя България на световен конкурс“, призна Лора.

 

Хубавицата намерила сили да продължи напред и след като станала „Мис България Вселена“ през 2019 година, е представила България на световния конкурс в САЩ.

Лора обяви, че може да прави сайтове и приложения, което впечатли журито.

„Сега, ако се окаже, че може да готвиш“, каза Илиан Кустев.

„Мога, да“, каза уверено Лора.

„Жена мечта“, отбеляза зашеметен шеф Кустев.

И съм необвързана, изненадващо отбеляза в ефир Лора.

Тук вече Кустев не издържа и направо се предложи: „Приятно ми, аз съм шеф Кустев“

Следващите участнички бяха баби – 55-годишната Ренета и Мария.

Ренета шашна журито, като каза, че е завършила киберсигурност, може да пилотира самолет, да скача от парашут и същевременно е певица.

 

Това обаче не й помогна особено, както и остроумния отговор на въпроса – Кой от тримата члена на журито е най-красив.

„Първият е най-красив, вторият е закачлив, а третият е умен“, каза тя.

С престилката обаче бе облечена Мария, която покори журито със своите апетитни галушки.

 

След тях аранжорът на цветя и фотограф Маргарита от Варна опита да триумфира с филе от лаврак, но рибата се разпадна.

Това улесни 36-годишния Евтим от Созопол да се премени в бяло, след като сготви паламуд собствен улов с ризото и червено цвекло.

 

 

„Откакто се помня ловя риба с мрежи и въдица. Имам хриле зад ушите и заместих Кевин Костнър във „Воден свят“, уточни Евтим.

 

В последвалата битка за Перник пък 34-годишният Христо Божидаров и 41-годишният Мирослав сготвиха любимото си червено месо, но победата бе за Христо, който се понрави на журито с бургер от говеждо месо, патешко магре и гъши дроб.

 

 

Последва победа на 27-годишната Мелют, експерт продабжи от Варна, над майката на две деца и бижутер от София Гергана.

 

 

 

„Чувствам се изключително щастлива и се гордея много със себе си. Изглеждам много наивна и мъничка, но накрая ще остана само аз“, заяви уверено Мелют, която навремето е отслабнала със 17 килорама.

 

От 54 тя станала 37 и взела смело решение да промени живота си и да започне да готви.

 

Последният победител за вечерта беше Валентина, която се справи най-добре със задачата „Хрупкав десерт“.

 

„Искам да кажа на моите съперници да се сготвят, защото не се предавам лесно“, отправи ясно послание Валя, след като пречупи Лидия и Александрина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хампарцумян обяви каква тесла ни готвят големите банки
Next: Извънредна вест за простреляната жена с Алексей Петров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.