Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лора Крумова и Асен Василев се заляха от смях, такова нещо не се е случвало
  • Новини

Лора Крумова и Асен Василев се заляха от смях, такова нещо не се е случвало

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
fbbfbdbfdbd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С голям смях започна интервюто на Лора Крумова с министъра на финансите Асен Василев по Нова телевизия.

Повод за това стана предишен репортаж от българско село и опитът на водещата да цитира изказването на един от участниците.

Крумова видимо се затрудни и започна да се смее, четейки думите на диалект на въпросния човек относно Кирил Петков: „Хората го светна‘а Киро с топка на Шипка, затова иска да сложи 24 май“.

Произнасяйки това, водещата започна да се залива от смях. Асен Василев не успя да се сдържи и също се разсмя. Отне им известно време да се успокоят.

По думите на Василев, няма по-обединяващ празник от 24 май.

„Не бих казал, че е пързалка. Аз съм много за това националният празник да бъде 24 май“, каза той.

На въпрос как оценява приетия бюджет, той отговори: „Обикновено на тестовете по математика, висша в това число, обикновено ги взимам“.

„Бюджетът е изпълним в този вид. Успяхме да защити голяма част от мерките, свързани с приходите. Разходите са съвсем разумно направени“, заяви министърът на финансите. „Със сигурност не е раздут бюджет, а е един нормален бюджет“, допълни той.

„Въпросът не е дали е раздут бюджетът, а какво ще получим насреща“, изтъкна той и даде пример с бюджета на МВР, където се искат 150 млн. лв. повече. Той обясни, че не е получил отговор на тези въпроси, когато е водил разговори с ръководството.

По отношение на бюджета за култура той каза: „Пари в торба не се дават. Трябва да има яснота тези средства за какво ще се използват“. Василев посочи, че според съществуващата практика, на читалища се дават средства на квадратен метър, а не на извършвана културна дейност.

Той обясни и как ще се случва превеждането на заплатите по банков път без да се налагат допълнителни банкови такси. По думите му, ще бъде откривана „базова сметка, която всяка банка от 1 септември ще започне да предлага. Всеки българин може да си отвори. Категорично няма да има такса“.

Василев коментира и гласуването на бюджета в парламента: „Мина всичко без касовата бележка в ресторанти, в общи линии. Това е една много хубава мярка, в Гърция се прилага от 2015, и помогна доста за изсветляване на икономиката. Имаше определени интереси, корпоративни, които въобще не са щастливи от това, че започва изсветляване на икономиката. „Възраждане“ също гласуваха против данъчните закони. „Има такъв народ“ също гласуваха против”.

Той поясни какво се цели с тези мерки: „Дивидентът ще върви по банка, касата ще се рапортува на всеки 3 месеца, НАП това ще го вижда и ще може да затегне контрола. Заложили сме 2,5 повече данъци, отколкото беше заложил служебният кабинет. При същия растеж и същата макрорамка“, посочи Василев.

По отношение на средствата от Плана за възстановяване той каза: „Това, което заварихме, че предоговарянето, което беше прието като решение на парламента, всъщност не се е случило. Сега ние трябва в много кратки срокове цялото това предоговаряне да го приключим, плюс имаше ненаписани закони“.

„Това означава, че няма да има отпуски. Август и септември ще трябва да се работи. Парламентът ще работи до 1, до 2 ч. през нощта“, допълни той.

По думите на Василев, сътрудничеството с ГЕРБ и ДПС в парламента върви много трудно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ВИДЕО запечата как се крадат за нула време автомобили посред бял ден
Next: Жена си взе кафе от машина в Стара Загора и едва не повърна след това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.