Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лора Крумова и Асен Василев се заляха от смях, такова нещо не се е случвало
  • Новини

Лора Крумова и Асен Василев се заляха от смях, такова нещо не се е случвало

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
fbbfbdbfdbd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С голям смях започна интервюто на Лора Крумова с министъра на финансите Асен Василев по Нова телевизия.

Повод за това стана предишен репортаж от българско село и опитът на водещата да цитира изказването на един от участниците.

Крумова видимо се затрудни и започна да се смее, четейки думите на диалект на въпросния човек относно Кирил Петков: „Хората го светна‘а Киро с топка на Шипка, затова иска да сложи 24 май“.

Произнасяйки това, водещата започна да се залива от смях. Асен Василев не успя да се сдържи и също се разсмя. Отне им известно време да се успокоят.

По думите на Василев, няма по-обединяващ празник от 24 май.

„Не бих казал, че е пързалка. Аз съм много за това националният празник да бъде 24 май“, каза той.

На въпрос как оценява приетия бюджет, той отговори: „Обикновено на тестовете по математика, висша в това число, обикновено ги взимам“.

„Бюджетът е изпълним в този вид. Успяхме да защити голяма част от мерките, свързани с приходите. Разходите са съвсем разумно направени“, заяви министърът на финансите. „Със сигурност не е раздут бюджет, а е един нормален бюджет“, допълни той.

„Въпросът не е дали е раздут бюджетът, а какво ще получим насреща“, изтъкна той и даде пример с бюджета на МВР, където се искат 150 млн. лв. повече. Той обясни, че не е получил отговор на тези въпроси, когато е водил разговори с ръководството.

По отношение на бюджета за култура той каза: „Пари в торба не се дават. Трябва да има яснота тези средства за какво ще се използват“. Василев посочи, че според съществуващата практика, на читалища се дават средства на квадратен метър, а не на извършвана културна дейност.

Той обясни и как ще се случва превеждането на заплатите по банков път без да се налагат допълнителни банкови такси. По думите му, ще бъде откривана „базова сметка, която всяка банка от 1 септември ще започне да предлага. Всеки българин може да си отвори. Категорично няма да има такса“.

Василев коментира и гласуването на бюджета в парламента: „Мина всичко без касовата бележка в ресторанти, в общи линии. Това е една много хубава мярка, в Гърция се прилага от 2015, и помогна доста за изсветляване на икономиката. Имаше определени интереси, корпоративни, които въобще не са щастливи от това, че започва изсветляване на икономиката. „Възраждане“ също гласуваха против данъчните закони. „Има такъв народ“ също гласуваха против”.

Той поясни какво се цели с тези мерки: „Дивидентът ще върви по банка, касата ще се рапортува на всеки 3 месеца, НАП това ще го вижда и ще може да затегне контрола. Заложили сме 2,5 повече данъци, отколкото беше заложил служебният кабинет. При същия растеж и същата макрорамка“, посочи Василев.

По отношение на средствата от Плана за възстановяване той каза: „Това, което заварихме, че предоговарянето, което беше прието като решение на парламента, всъщност не се е случило. Сега ние трябва в много кратки срокове цялото това предоговаряне да го приключим, плюс имаше ненаписани закони“.

„Това означава, че няма да има отпуски. Август и септември ще трябва да се работи. Парламентът ще работи до 1, до 2 ч. през нощта“, допълни той.

По думите на Василев, сътрудничеството с ГЕРБ и ДПС в парламента върви много трудно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ВИДЕО запечата как се крадат за нула време автомобили посред бял ден
Next: Жена си взе кафе от машина в Стара Загора и едва не повърна след това

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.