Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лора Крумова потопи Асен Василев с този въпрос, последва нещо невиждано
  • Новини

Лора Крумова потопи Асен Василев с този въпрос, последва нещо невиждано

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
newidsafisdkgdfkgfd.png

Показва ясно, че са откроени политическите сили, които са гласували „за“ в парламента. Това заяви в ефира на Нова телевизия финансовият министър Асен Василев по повод на поименната благодарност на украинския президент Володимир Зеленски към Пеевски, Борисов и Кирил Петков.

„Не бях споменат, но когато един човек си върши работата, няма нужда да го споменават. Да не говорим, че нямам участие в този казус“, заяви Василев.

 

„Моите отношения с парламента винаги са били изключително прагматични. За щастие или за нещастие, като министър е трябвало да приемам бюджет или актуализация без ясно парламентарно мнозинство.

Именно заради това трябва да работя с всички и да търся сечение, което да позволи да се постигне бюджет, който е по правилата на Маастрихските критерии, от друга страна да се правят инвестиции и вдигането на доходите“, каза той.

„Имахме пресконференция с Йордан Цонев, Теменужка Петкова, когато казахме, чеса договорени параметрите на бюджета. Моите позиции никога не са били за сближаване, моите са ясни. Отстоявам ги от 2021-а година.

Примерно позицията ми за здравния министър е, че един министър трябва да има свободата да си подбира екипа, да си взема решеният, но това трябва да е съгласуване с политическата подкрепа, която е поставила този министър, като такъв на поста“, каза той.

 

„Министър може да смени шеф на болница, ако го направи юридически издържано“, смята той.

„Точно кой е шеф на „Пирогов“ най-вероятно здравната комисия се интересува, едва ли друг. Аз влязох с ясната заявка, че екипът си е мой – влизам си с шеф на Митници, шеф на НАП, Изцяло си вода кадровата политика, никой не ми се бърка“, каза Василев.

Според него това дава сила на всеки министър.

„Не мисля, че има нещо, което да бъде озаптяване. Тази дума е грозна. Доколкото президентът даваше някакви заявки за продажби на земи, такова нещо в бюджета няма“, заяви финансовият министър.

„Законът за Бюджета беше публикуван преди изказването на Радев. Промени ще има до това кои общински промени ще са вътре и кои не. Няма графа „други“ в Закона на бюджета“, заяви той.

„Но има в 3-годишнатапрогноза“, контрира Крумова.

„Да, но това не се гласува, няма значение“, каза той.

„Ама как няма, като се пише“, тросна се инатливо водещата.

„Значи, май трябва да си обясним какво означава 3-годишен план“, поде Василев.

„Ееее, от там ли ще започваме“, каза Крумова и слушайки го да обяснява призна, че трябва да говори по-стегнато и разбираемо за аудиторията.

„Това е документ, за който парламентът сега не гласува. Това е тип „какво ще се случи в света, ако..“. Това няма как да се гласува“, подчерта той.

„Думата „земя“ я няма. 2025-А година не се приема сега, а само 2024 г.“, каза той.

Според него не трябва да се продават активи, ако те могат да бъдат използвани дългосрочно от държавата по правилния начин.

Василев бе помолен да коментира идеята на Радостин Чолаков, че Борисов трябва да е премиер, а той или Пеевски – вицепремиери.

„Това бих го сложил в категорията научна фантастика. По-точно тази, която е свързана с дистопия. Говоря за цялото уравнение. Всякакви хора говорят, важно е какво реално се случва“, каза финансовият министър.

„Има договореност Мария Габриел да стане премиер. Призовавам депутатите ни да подкрепят това, което първоначално сме говорили“, каза той и добави, че не е воден разговор за друг премиер.

„Радев не работи за българския национален интерес. Конституцията има ясно заявени правила кой може да я пипа. Там пише, че 2/3 от депутатите могат да го сторят. Няма текстове какво е доверието в тях“, коментира той изказването на президента.

„Тайни срещи съм нямал с никого. Имало е срещи при премиера с представители на „Лукойл“, но там не сме били само ние с него, но и министри и т.н.“, уточни той.

По думите му, ако има продажба на „Лукойл“, то тя трябва да стане по правилата.

„Не е приемливо да се продаде на офшорка. Ние имаме как да повлияем на това“, каза той.

Според него договорът с „Боташ“ е неизгоден за България.

„Причините са две – неустойки – даже да не ползваш определена услуга, трябва да си платиш и второто е, че се дава преференциален достъп до българската газопреносна мрежа на „Ботош“ и то при преференциални условия. Това не е редно“, смята той.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Диана Димитрова с нови разкрития за прокуратурата и Вергов
Next: Отиде си спасителят на Людмила Живкова

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.