Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лора Крумова потопи Асен Василев с този въпрос, последва нещо невиждано
  • Новини

Лора Крумова потопи Асен Василев с този въпрос, последва нещо невиждано

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
newidsafisdkgdfkgfd.png

Показва ясно, че са откроени политическите сили, които са гласували „за“ в парламента. Това заяви в ефира на Нова телевизия финансовият министър Асен Василев по повод на поименната благодарност на украинския президент Володимир Зеленски към Пеевски, Борисов и Кирил Петков.

„Не бях споменат, но когато един човек си върши работата, няма нужда да го споменават. Да не говорим, че нямам участие в този казус“, заяви Василев.

 

„Моите отношения с парламента винаги са били изключително прагматични. За щастие или за нещастие, като министър е трябвало да приемам бюджет или актуализация без ясно парламентарно мнозинство.

Именно заради това трябва да работя с всички и да търся сечение, което да позволи да се постигне бюджет, който е по правилата на Маастрихските критерии, от друга страна да се правят инвестиции и вдигането на доходите“, каза той.

„Имахме пресконференция с Йордан Цонев, Теменужка Петкова, когато казахме, чеса договорени параметрите на бюджета. Моите позиции никога не са били за сближаване, моите са ясни. Отстоявам ги от 2021-а година.

Примерно позицията ми за здравния министър е, че един министър трябва да има свободата да си подбира екипа, да си взема решеният, но това трябва да е съгласуване с политическата подкрепа, която е поставила този министър, като такъв на поста“, каза той.

 

„Министър може да смени шеф на болница, ако го направи юридически издържано“, смята той.

„Точно кой е шеф на „Пирогов“ най-вероятно здравната комисия се интересува, едва ли друг. Аз влязох с ясната заявка, че екипът си е мой – влизам си с шеф на Митници, шеф на НАП, Изцяло си вода кадровата политика, никой не ми се бърка“, каза Василев.

Според него това дава сила на всеки министър.

„Не мисля, че има нещо, което да бъде озаптяване. Тази дума е грозна. Доколкото президентът даваше някакви заявки за продажби на земи, такова нещо в бюджета няма“, заяви финансовият министър.

„Законът за Бюджета беше публикуван преди изказването на Радев. Промени ще има до това кои общински промени ще са вътре и кои не. Няма графа „други“ в Закона на бюджета“, заяви той.

„Но има в 3-годишнатапрогноза“, контрира Крумова.

„Да, но това не се гласува, няма значение“, каза той.

„Ама как няма, като се пише“, тросна се инатливо водещата.

„Значи, май трябва да си обясним какво означава 3-годишен план“, поде Василев.

„Ееее, от там ли ще започваме“, каза Крумова и слушайки го да обяснява призна, че трябва да говори по-стегнато и разбираемо за аудиторията.

„Това е документ, за който парламентът сега не гласува. Това е тип „какво ще се случи в света, ако..“. Това няма как да се гласува“, подчерта той.

„Думата „земя“ я няма. 2025-А година не се приема сега, а само 2024 г.“, каза той.

Според него не трябва да се продават активи, ако те могат да бъдат използвани дългосрочно от държавата по правилния начин.

Василев бе помолен да коментира идеята на Радостин Чолаков, че Борисов трябва да е премиер, а той или Пеевски – вицепремиери.

„Това бих го сложил в категорията научна фантастика. По-точно тази, която е свързана с дистопия. Говоря за цялото уравнение. Всякакви хора говорят, важно е какво реално се случва“, каза финансовият министър.

„Има договореност Мария Габриел да стане премиер. Призовавам депутатите ни да подкрепят това, което първоначално сме говорили“, каза той и добави, че не е воден разговор за друг премиер.

„Радев не работи за българския национален интерес. Конституцията има ясно заявени правила кой може да я пипа. Там пише, че 2/3 от депутатите могат да го сторят. Няма текстове какво е доверието в тях“, коментира той изказването на президента.

„Тайни срещи съм нямал с никого. Имало е срещи при премиера с представители на „Лукойл“, но там не сме били само ние с него, но и министри и т.н.“, уточни той.

По думите му, ако има продажба на „Лукойл“, то тя трябва да стане по правилата.

„Не е приемливо да се продаде на офшорка. Ние имаме как да повлияем на това“, каза той.

Според него договорът с „Боташ“ е неизгоден за България.

„Причините са две – неустойки – даже да не ползваш определена услуга, трябва да си платиш и второто е, че се дава преференциален достъп до българската газопреносна мрежа на „Ботош“ и то при преференциални условия. Това не е редно“, смята той.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Диана Димитрова с нови разкрития за прокуратурата и Вергов
Next: Отиде си спасителят на Людмила Живкова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.