Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лора Крумова рухна в ефир, едва сдържа сълзите си за своя колежка
  • Новини

Лора Крумова рухна в ефир, едва сдържа сълзите си за своя колежка

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
lorasorkasrkkasr.png

Водещата на Нова телевизия Лора Крумова едва сдържа сълзите си в ефир.

В края на разговора си с колеги по горещите политически теми тя реши да призове всички българи с големи сърца да помогнат на журналистката Йовка Йовчева, която от години води борба с рака.

„Тъй като, за съжаление, в ежедневието ни, малко се вълнувам, казвайки го, подкрепяме истинските журналисти, само когато са си отишли, имаме една колежка, която се бори за живота си в момента, Йовка Йовчева от Дарик радио. И искам да помоля хората… Страхотна жена… Мога ли да помоля някой да каже няколко думи, защото аз се развълнувах много и не мога да продължа”, призова тя с треперещ глас гостите си.

И тъй като камерата я даваше в близък план, всички видяха напиращите сълзи в очите й.

Не изпускай тези оферти:

„Йовчето, като идва при мен, ми вика: „Ей, момче, какво става?”. И аз винаги й казвам: „Я да ми се махаш от главата, че толкова ми е дотегнало от теб”, каза програмният директор на Дарик Константин Вълков, след което избърса сълзата от окото си.

„На фейсбук страницата ни, както и на страницата на Дарик, ще видите сметките, на които може да подкрепите Йовка, която има 3 малки момчета и действително има нужда от помощ, а освен това е изключителен човек и журналист.

И понеже сме големи ревльовци… Йовка се бори с рак в момента и събират средства за операция”, добави Крумова.

Банкова сметка:

IBAN: BG13BPBI79401039463202

ЙОВКА МАРИНЧЕВА ЙОВЧЕВА-ГАНЕВА

Още за хора в нужда:

Юлбия Хасанова се бори с коварно заболяване

48-годишна жена се бори с тежко заболяване и има нужда от финансова подкрепа. За това съобщи в редакцията на Dunavmost Сабри Сабриев и помоли за помощ. Необходими са средства за операции и химиотерапия в Турция, а сумите са непосилни за семейството на Юлбия Хасанова.

„Здравейте приятели, роднини и познати! Моля ви да отделите няколко минути да прочетете публикацията. Единственият човек, който знам че цял живот ще ме подкрепя и ще е до мен, е моята прекрасна майка, която за жалост е тежко болна… Казва се Юлбия Алиева и е на 48 години. Преди 11 месеца претърпя операция поради преплитане на червата (перитонит).След операцията започнаха непоносими болки по гърба и стомаха. От всички проведени прегледи установиха, че има множество увеличени лимфни възли. Лекарите изписаха химиотерапия в Турция.

Диагнозата е Лимфом.

Когато се започнаха химиотерапиите отново получи перитонит и се наложи операция наново, първата операция, която премина успешно струва 16 000€. Налагат се още 2 операции за почистване на гнойта ще се провери дали е зараснало тънкото черво и след това ще я зашият. Трите операции ще струват на стойност 48 000 €(евро).

След зашиването на операцията ще се продължи с химиотерапия,която едната химиотерапия струва 10 000€ (евро). За 6 месечно лечение ни изискват 60 000 € (евро).

Средствата необходими за химиотерапия са непосилни за нас.Затова се обръщаме към всички хора с добри сърца да помогнете на мама!

Може да дарите средства за реализирането на кампанията за Юлбия Алиева Хасанова чрез дарителска сметка:

IBAN : BG56STSA93000029418697

BIC: STSABGSF

Yulbiya Alieva Hasanova / Юлбия Алиева Хасанова“, пише дъщерята на Юлбия във Фейсбук групата „ЗОВ ЗА ПОМОЩ ДА СПАСИМ ЮЛБИЯ“. Към публикацията са приложени епикризи и фактури, удостоверяващи написаното.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: И таз добра! Удар за вечните Николета Маданска и Венелин Петков, ето какво крият
Next: Бай Марчо: Дадох на Тодор Живков да препише по математика, но той ми върна жеста с незабравим урок по

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.