Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лоша вест за хората с кредити! Ето колко ще ви скочи вноската
  • Новини

Лоша вест за хората с кредити! Ето колко ще ви скочи вноската

Иван Димитров Пешев ноември 5, 2022
vvnasnvasovaosvasv.jpg

Снимка: Петел, архив

Икономистът Десислава Николова от „Моите пари“ направи прогноза пред специализирания сайт Businessnovinite.bg, че е въпрос на време лихвите по кредитите у нас да тръгнат нагоре.

„Ще растат както лихвите по новите, така и старите ипотечни заеми.

При заложена 2,5% средна лихва за банковата система по един ипотечен кредит сега, прогнозите са, че в рамките на следващата година, лихвата по ипотечния заем ще достигне 5-6%“, каза Николова и предположи, че всеки, който е спазил правилото 30%, най-много 40%, от нетния му доход да отива за задължения, ще може да се справи с по-високите месечни вноски“, каза тя.

Не изпускай тези оферти:

Ако имаме кредит от 100 000 лева със срок на погасяване 20 г., месечната вноска при настоящата средна лихва от 2,5% е 529.9 лв., изчисляват от „Моите пари“. А крайната сума, която ще върнем на банката е 127 177лв.

При увеличение на лихвата до 4%. То вноската на месец ще се увеличи с 76 лв. на месец до 605,98 лв. Крайната сума, която ще сме изплатили на банката след 20 години, вече е 145 435 лв.

А при вдигане на лихвите до 5%, месечната вноска вече става 659.95 лв. Общо ще върнем на банката 158 389 лв.

„Това означава, че хората, които имат кредити, ако досега не са заделяли допълнително средства е добре да започнат да го правят, за да имат възможност да погасяват вноските си без да изпадат в просрочие“, коментира още икономистът Десислава Николова.

Проучване на „Моите пари“ показва, че българите очакват високата инфлация да се задържи и през следващата година.

А очакванията на потребителите мотивират поведението им, казват анализаторите и предупреждават, че притеснението, че спестяванията им се топят, не е най-добрият съветник за инвестиционно решение.

„Брокерите на недвижими имоти казват: купувайте сега е момента, за да съхраните парите си, независимо, че се очаква спад в цените на имотите на фона на общата икономическа обстановка“, казва Десислава Николова.

За да решеним дали сега е моментът за ипотечен заем с цел купуване на имот за живеене, в момента е особено важно разходите за обслужване на всички кредити да са не повече от 30-40% от доходите на домакинството, казва Десислава Николова.

Когато обаче, покупката е с цел инвестиция, трябва да се има предвид, че в София и големите градове, има много такива имоти, които стоят празни.

Още подобни новини:

По-високи отстъпки за горива от сегашните 25 стотинки за литър бензин или дизел ще има за шофьорите. Парите за тях ще са от свръхпечалбите на енергийните фирми, обеща служебният министър на икономика Никола Стоянов.

По думите му сегашната схема за подпомагане на шофьорите тотално ще бъде променена от следващата година, като идеята е занапред помощта да се прилага не само за колите на граждани, но и на фирми.

Във вторник Министерски съвет е внесъл в Народното събрание предложение за облагане с 33% на свръхпечалбите енергийните дружества – на компаниите, работещи с газ, въглища, както и наизвършващите нефтопреработване, включително и „Лукойл“.

“Когато фирмите и хората зареждат, ще има подкрепа, която ще намалява реално цената на горивата”, каза Никола Стоянов след участието си в блиц контрола на комисията по икономика и иновации.

Той посочи, че ще се увеличи помощта на литър гориво и тя ще важи и за компаниите. Министърът напомни, че за отстъпката от 25 стотинки за литър гориво за физическите лица бяха предвидени 150 млн. лева. Преди броени дни минстърът на финансите Росица Велкова посочи, че прилагането на сегашните отстъпки за горива ще приключи в началото на декември.

От думите на министър Никола Стоянов обаче стана ясно, че парите за отстъпката за горива вече няма да са от бюджета, а ще идват от свърхпечалбите на енергийните дружества. Все още не е ясно дали отстъпката за литър бензин или дизел, зареждани от граждани и от фирми, ще е еднаква. Предстои това да реши Народното събрание.

Облагането на свръхпечалбите е разписано във внесен от МС в парламента проект за промяна в преходните и заключителни разпоредби в Закона за корпоративното подоходно облагане. В нея изрично е разписано, че дружествата, преработващи суров нефт, природен газ, или вътлища „внасят задължителна временна солидарна вноска за генерираринет свръхпечалби…в размер на 33 на сто.“

Ще се облага генерираната печалба през 2022 и 2023 г., която е над средната стойност на обложените печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 година.

Временната солидарна вноска ще се администрира от Националната агенция за приходите.

„За невнесената в срок временна солидарна вноска ще се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания“, пише в мотивите на проекта.

В парламента вече е внесено проекторешение от ГЕРБ, чиято цел е да задължи правителството на премиера Гълъб Донев да изработи механизъм за намаляване на цените на горивата. Депутатите са на мнение, че това може да стане чрез въвеждане на мито за вноса на руски суров петрол или чрез допълнителен данък и/или такса на реализираната свръхпечалба на собствениците или преработвателите на нефтопродукти от руски суров петрол, или чрез друга мярка.

Депутатите от ГЕРБ още по време на предизборната кампания твърдяха, че така цената на горивата може да се намали с 1 лев.
Копирано от standartnews.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хиляди пенсионери проглеждат с цяра на проф. Филатов: Пийте чудодейната отвара 1 месец, за да хвърлите завинаги очилата
Next: Едно българско предприятие вдига заплатите на служителите си за пети път тази година

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.