Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лоша новина за мераклиите да си вземат къща на село
  • Новини

Лоша новина за мераклиите да си вземат къща на село

Иван Димитров Пешев март 1, 2023
ssaldasldoeldasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нараства интересът към селски имоти, а на пазара има много изгодни предложения.

Около Варна има прекрасни села, където на цена на тристаен апартамент може да се намери готова за настаняване къща с двор около 800 кв. м, казват брокери на имоти. Поради тази причина експертите очакват повишаване на цените на тези имоти в следващите три до пет години – от порядъка на два-три пъти, пише „Труд“.

 

Сделките със селски имоти нарастват тъй като все повече хора искат да имат дом далеч от големия град и по-близо до природата. В големите градове има повече магазини и културни мероприятия, има училища, детски градини и болници. Затова много хора не биха се отказали от основното си жилище в града, но искат да имат и къща на село. В резултат все повече купувачи се насочват към селските имоти, казват брокери.

Според експертите цените на качествените имоти и в градовете ще отчетат съществен ръст през следващите години. Пазарът е много активен, но все повече купувачи предпочитат да придобият завършен апартамент, а не имот в строеж.

Някои строителни предприемачи също ограничават продажбите “на зелено” защото при продажба на завършен имот могат да направят по-точна калкулация на направените разходи и съответно на цените. А наред с това могат да продадат напълно завършен апартамент на по-висока цена.

На пазара обаче не липсват и оферти за продажба на апартаменти на етап в строеж. За хора, които не бързат веднага да се пренесат в новия си дом, а например искат да инвестират парите си, покупката на имот “на зелено” е по-изгодна сделка.

Сред основните предизвикателства на пазара са различните очаквания спрямо цените на продавачи и купувачи, коментират брокери на имоти. Но за качествените имоти на пазарни цени бързо се намират купувачи. Желанието на хората да имат нов, по-просторен дом не е намаляло. Затова купувачите с финансови възможности бързо стигат до сделка.

Характерно за пазара е, че купувачите предпочитат да платят по-голяма част от цената със собствени средства и да ползват по-малко банково финансиране спрямо ситуацията преди година. Но тъй като цените на имотите нарастват и има все повече сделки с големи апартаменти, нарастват и размерите на ипотечните кредити.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как 60-годишен мъж от Тайланд успява да изглежда само на 35 години?
Next: Молим, дайте шанс на нашето Слънчице, на нашата кукличка да живее!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.