Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лоша новина за пенсионерите! На над 1 милион души им се плаче след преизчислението на пенсиите
  • Новини

Лоша новина за пенсионерите! На над 1 милион души им се плаче след преизчислението на пенсиите

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
raitaotpariar.jpg

Половината пенсионери са без увеличение на парите за старост. Това беше ясно още когато се обяви вдигането на пенсиите от 1 октомври, защото идеята на тази актуализация е да се намали разликата между размерите на най-отдавна отпуснатите пенсии и тези от последните години.

45,3% са тези, чиито пенсии са вдигнати, съответно – 55,7% са без лев отгоре. Увеличените пенсии са със суми между 10 и 200 лева, пише „Телеграф“.

Сметки

Докато през юли увеличението беше средно 10% за всички пенсии, то октомврийското осъвременяване на пенсиите е много индивидуално, защото за основа се взема размерът, на който е отпусната пенсията. При новата формула пенсиите се актуализират със средния осигурителен доход за 12-те месеца преди отпускането им.

Не изпускай тези оферти:

Тези, които са отпуснати до 31 декември 2007 г., са преизчислени със средния осигурителен доход за 2007 г. от 398,17 лв.

Така определеният размер на пенсиите се увеличава, като за всяка година след отпускане на пенсията се прилага процент, равен на по-голямата стойност между нарастването на средния осигурителен доход и инфлацията.

Щета

През октомврийското увеличение са минали отпуснатите до края на 2021 г. трудови пенсии – осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест и наследствените пенсии.

В тази категория влизат и пенсиите за военна и за гражданска инвалидност и вдовишките добавки, изчислени от пенсии за трудова дейност.

Без стотинка отгоре ще останат по дефиниция, отпуснатите след 31 декември 2021 г., както и пенсиите, които не са свързани с трудова дейност, изчислени в процент от социалната пенсия за старост.

Половината от българските пенсионери са останали без увеличение на пенсиите си за старост. Идеята на тази актуализация е била да се намали разликата между размера на най-старите и най-новите пенсии.

Вдигнати са тези на 45.3%, съответно 55.7% от пенсионерите са останали и без стотинка увеличение.

Тези, които са получили увеличение, имат суми между 10 и 200 лева отгоре.

През юли вдигането беше средно с 10% за всички пенсии. Този месец е строго индивидуално. От НОИ са взели размера на осиг. доход от момента, когато пенсията е отпуснато. Ползва се нова формула, в която се използва средния осигурителен доход от 12-те месеца преди да бъдат отпуснати.

Тези, които са отпуснати преди края на 2007 година са преизчислени със средния осигурителен доход за годината, който е 398.17 лева например. Така размерът на пенсията се увеличава с процент, за всяка година след отпускането ѝ. Той е равен на по-голямата цифра между нарастването на осигурителния доход и инфлацията.

Кои са пропуснати от сметките?

Всички пенсии до 2021 година, които са свързани с труд, са минали през новите формули. Става въпрос за пенсиите за стаж и възраст, инвалидност заради общо заболяване, инвалидност заради трудова злополука и проф. болест, наследствени пенсии. Тук влизат и пенсиите за гражданска и военна инвалидност, вдовишките добавки от пенсии за трудова дейност.

Без стотинка отгоре са всички с отпуснати пенсии тази година, както и пенсиите, които не са за трудова дейност – изчислени в процент от социалната пенсия за старост.

Източник: БЛИЦ

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 1 милион пенсионери не им се вярва как бяха порязани при преизчислението на пенсиите
Next: Гъбички години наред ме мъчиха, но откакто ми казаха тази рецепта само с 3 натурални съставки се отървах за дни от тях

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.