Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лоша поличба: Ето защо никога не трябва да обираме трохите от масата с ръка
  • Новини

Лоша поличба: Ето защо никога не трябва да обираме трохите от масата с ръка

Иван Димитров Пешев май 16, 2023
trooohasihkash.png

Много често, когато приключим с храненето, машинално „почистваме“ масата от нападалите по нея трохи с ръка. С това невинно действие обаче са свързани доста народни поверия , които вещаят всякакви беди в живота ни.

Какво толкова, ще си кажете вие? Днес ще ви кажем защо според народните вярвания не трябва да обираме трохите от масата с ръка :

 

В миналото се е отдавало голямо значение на трапезата, защото на нея са се хранели всички членове на семейството. Нашите предци били особено чувствителни към този елемент от интериора и имали много поверия, които и до днес помагат да се избегнат много проблеми.

 

От незапомнени времена трапезата се е считала за място на концентрация на силата, защото около нея са се събирали всички членове на семейството. Тя се слагала в скръб и радост, за ежедневни нужди, посрещане на гости и изпращане на близки в последния им път.

Експертите препоръчват да разберете какви поличби обещават за тези, които ще съберат трохите след хранене с ръцете си и какво може да се случи заради подобен елементарен жест.

 

Пренебрегването на масата се счита за неприемливо. Събирането на трохите от плота с ръка, според старите поверия, привлича бедност и затваря пътя към щастието.

Друго поверие гласи, че ако неомъжено момиче събере с ръка трохите от масата, ще остане самотна или ще се омъжи за лош човек. Знаейки това, никое момиче нама да посмее повече да направи това.

След вечеря домакинята не бива да събира с ръка трохите от масата, за да няма раздори и проблеми в семейството.

Да махнете трохите от масата с ръката си значи също да съживите много неприятности, които могат да отровят щастието в дома и да донесат куп неприятности и неразбирателство в семейството.

Почистване на масата с ръка може да доведе до предателство и дори до изневяра. Такова почистване не предвещава нищо добро за една семейна двойка, колкото и щастлива да е тя.

Друг знак казва, че тези, които почистват масата с ръцете си, трябва да се подготвят за чести заболявания и неразположения.

Събирането на трохите от масата означава не само бедност, но и нови изпитания, които могат да доведат до разпадане на семейството.

Никой не иска подобни неприятности да го сполетят. Затова много домакини продължават да се съобразяват с тази поличба .

Continue Reading

Previous: Защо опитните домакини сипват сол в олиото: старо, но златно! Действа и до днес
Next: Какво не трябва да правите преди рождения си ден, според народната мъдрост, за да не привлечете беди

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.