Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лоши сме ние, хората! Мародери налазиха Царево, а има и опасност от зарази
  • Новини

Лоши сме ние, хората! Мародери налазиха Царево, а има и опасност от зарази

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
zxfsdfdgwegweg.png

Полицейски екипи извършват охранителна мисия в зоните със собственост, която е била повредена или унищожена от наводнението, с цел предотвратяване достъпа на мародери и последвалите от тях щети в Царево, съобщи МВР. Властите също така следят за възможни свлачища в рисковите райони на общината.

Два от екипите на Зоналното жандармерийско управление в Бургас извършват патрули в районите на село Лозенец, комплекс „Оазис“ и комплекс „Арапя“, докато третият екип се намира на КПП – река Караагач.

Екип от полицейското управление в Царево, снабден с граничен полицейски кораб, извършва патрулиране на морската акватория край Царево с цел откриване на опасни предмети, които са са попаднали в морето. Пешеходни патрули правят обход по крайбрежието на къмпинг „Арапя“ и „Нестинарка“.

Трафикът по пътя Синеморец – Ахтопол – Царево все още се осъществява по обходен маршрут през къмпинг „Нестинарка“.

В по-късни часове се очаква да бъде възобновено движението по основния път и възстановен в нормален режим.

В района на Царево и къмпингите продължават усилията за почистване на отломките след наводнението, като възникват и нови предизвикателства. На къмпинг „Арапя“ се извършва събиране на отломките и се предприемат усилия за възстановяване на обектите. Мястото е било силно засегнато, и на пясъка все още се намират каравани и леки автомобили, които са били отнесени от водата.

Хората са обезпокоени и поради факта, че част от караваните са получили съобщения от Общината на Царево, според които трябва да бъдат преместени в рамките на три дни, но без да са получили ясни инструкции за начина и условията на това преместване.

„Тази каравана е тук вече 30 години. Вложихме много труд и обич в нея, както и значителни суми пари, обясни Валентин Геасбейли.

Сутринта, къмпингът получи известие от Общината на Царево, съгласно което караваните трябва да бъдат преместени в рамките на три дни, но без да са получили ясни насоки как точно да се извърши това преместване и кой ще го финансира.

Според кмета на Царево, това решение се приема с оглед на сигурността. „Някои от тези хора вече са се сблъскали с подобни мерки в миналото и са се явили на съдебни процедури. Считаме, че трябва да се спазват законите“, заяви той.

Отбелязва се, че липсва ясна законова рамка за местоположението на караваните, както и че в засегнатите квартали на общинския център се сблъскват с проблеми в свързани с изхвърлянето на отпадъци.

„Още нямаме яснота от Общината и затова не бързаме да изхвърляме боклука. Просто събираме го около контейнерите“, коментира Светослав Тодоров.

Съгласно жителите на квартала, в боклука се изхвърлят и електроуреди и мебели. „Моят апартамент е тотално празен. Изнасяме калта и боклука, но към момента не знаем къде точно да го изхвърлим“, добави Светослав Топчиев.

Общината е предоставила само един контейнер, но не е предоставила ясни насоки за това как точно боклукът ще бъде извозван. Резултатът е, че боклукът продължава да се натрупва в района.

„Камионът се развали и е на ремонт. Това се случва, защото машините не са вечни. Надяваме се да бъде ремонтиран и да ни бъде предоставен нов камион възможно най-скоро“, заяви Топчиев.

Хората също така не знаят къде точно да изхвърлят отпадъците, включително тинята и калта, изнесени от техните домове след наводнението. „Нямаме информация от органите на общината относно това къде точно трябва да изхвърляме всичко това“, посочи той.

В община Царево съществува реална опасност от разпространение на инфекции поради нарастващите проблеми с управлението на отпадъците.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гърми нов скандал! Нургюл смрази България с разкритие
Next: 500 000 пенсионери са в шок. Голяма разлика в парите им с тези на останалите

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.