Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лоши сме ние, хората! Мародери налазиха Царево, а има и опасност от зарази
  • Новини

Лоши сме ние, хората! Мародери налазиха Царево, а има и опасност от зарази

Иван Димитров Пешев септември 10, 2023
zxfsdfdgwegweg.png

Полицейски екипи извършват охранителна мисия в зоните със собственост, която е била повредена или унищожена от наводнението, с цел предотвратяване достъпа на мародери и последвалите от тях щети в Царево, съобщи МВР. Властите също така следят за възможни свлачища в рисковите райони на общината.

Два от екипите на Зоналното жандармерийско управление в Бургас извършват патрули в районите на село Лозенец, комплекс „Оазис“ и комплекс „Арапя“, докато третият екип се намира на КПП – река Караагач.

Екип от полицейското управление в Царево, снабден с граничен полицейски кораб, извършва патрулиране на морската акватория край Царево с цел откриване на опасни предмети, които са са попаднали в морето. Пешеходни патрули правят обход по крайбрежието на къмпинг „Арапя“ и „Нестинарка“.

Трафикът по пътя Синеморец – Ахтопол – Царево все още се осъществява по обходен маршрут през къмпинг „Нестинарка“.

В по-късни часове се очаква да бъде възобновено движението по основния път и възстановен в нормален режим.

В района на Царево и къмпингите продължават усилията за почистване на отломките след наводнението, като възникват и нови предизвикателства. На къмпинг „Арапя“ се извършва събиране на отломките и се предприемат усилия за възстановяване на обектите. Мястото е било силно засегнато, и на пясъка все още се намират каравани и леки автомобили, които са били отнесени от водата.

Хората са обезпокоени и поради факта, че част от караваните са получили съобщения от Общината на Царево, според които трябва да бъдат преместени в рамките на три дни, но без да са получили ясни инструкции за начина и условията на това преместване.

„Тази каравана е тук вече 30 години. Вложихме много труд и обич в нея, както и значителни суми пари, обясни Валентин Геасбейли.

Сутринта, къмпингът получи известие от Общината на Царево, съгласно което караваните трябва да бъдат преместени в рамките на три дни, но без да са получили ясни насоки как точно да се извърши това преместване и кой ще го финансира.

Според кмета на Царево, това решение се приема с оглед на сигурността. „Някои от тези хора вече са се сблъскали с подобни мерки в миналото и са се явили на съдебни процедури. Считаме, че трябва да се спазват законите“, заяви той.

Отбелязва се, че липсва ясна законова рамка за местоположението на караваните, както и че в засегнатите квартали на общинския център се сблъскват с проблеми в свързани с изхвърлянето на отпадъци.

„Още нямаме яснота от Общината и затова не бързаме да изхвърляме боклука. Просто събираме го около контейнерите“, коментира Светослав Тодоров.

Съгласно жителите на квартала, в боклука се изхвърлят и електроуреди и мебели. „Моят апартамент е тотално празен. Изнасяме калта и боклука, но към момента не знаем къде точно да го изхвърлим“, добави Светослав Топчиев.

Общината е предоставила само един контейнер, но не е предоставила ясни насоки за това как точно боклукът ще бъде извозван. Резултатът е, че боклукът продължава да се натрупва в района.

„Камионът се развали и е на ремонт. Това се случва, защото машините не са вечни. Надяваме се да бъде ремонтиран и да ни бъде предоставен нов камион възможно най-скоро“, заяви Топчиев.

Хората също така не знаят къде точно да изхвърлят отпадъците, включително тинята и калта, изнесени от техните домове след наводнението. „Нямаме информация от органите на общината относно това къде точно трябва да изхвърляме всичко това“, посочи той.

В община Царево съществува реална опасност от разпространение на инфекции поради нарастващите проблеми с управлението на отпадъците.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гърми нов скандал! Нургюл смрази България с разкритие
Next: 500 000 пенсионери са в шок. Голяма разлика в парите им с тези на останалите

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.