Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лошо: Готвят голяма тесла с паркирането в градовете
  • Новини

Лошо: Готвят голяма тесла с паркирането в градовете

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2024
sdfvdsvfdgbfghjgfjhgj.png

Готвени нормативни промени ще ограничат още повече паркоместата към новото жилищно строителство. Те са предложени от министерството на регионалното развитие с цел да се отменят изисквания, въведени преди по-малко от две години, пише „Сега“.

Става въпрос за задължението при проектирането на нови сгради да се отделят специални паркоместа за хора с увреждания. Сега инвеститорът е длъжен да ги предвиди допълнително над капацитета на паркинга, но това според МРРБ обременява непропорционално възложителите и собствениците на нови многофамилни жилищни сгради и сгради със смесено предназначение.

 

Затова занапред тези специални места ще се броят в капацитета на паркинга и ще ги има само в някои случаи, което означава по-малко паркоместа общо за всички.

Според действащите в момента наредби всяко жилище трябва да разполага с място за паркиране на автомобил. Извън това с наредба от 2022 г. се въведе изискване да се отделят паркоместа за хора с увреждания, които са допълнително над така определения капацитет и трябва да отговарят на редица изисквания за достъпност.

За паркинги с до 10 места трябваше да се отдели едно място за хора с увреждания, за тези с до 30 места за хора с увреждания трябва да има най-малко две места, за паркинги с до 50 места достъпни трябва да са поне три, а за по-големи паркинги изискването е 4 паркоместа да са пригодени за ползване от хора с увреждания.

Сега МРРБ предлага тези квоти да останат само при обществените сгради, а при жилищните сгради паркоместа за хора с увреждания да има само ако има и такива достъпни жилища. Освен това обособените паркоместа за жилищните сгради вече ще се броят в рамките на капацитета, а не отделно.

Задължение да се осигури поне едно достъпно жилище има само за сгради с над 30 жилища, т.е. само за тях ще важи и изискването да отделят паркоместа за хора с увреждания. Уврежданията обаче могат да бъдат от най-различен тип и човек може да живее в обикновено жилище и пак да ползва автомобил с привилегии за хора с увреждания, като в случая няма да има възможност за достъпно паркиране.

Възможен е и обратният случай – да живее в достъпно жилище, но да не ползва автомобил, при което паркомястото му ще стои неизползвано, защото други нямат право да паркират на място за хора с увреждания.

На теория промяната не би следвало да е проблем, защото броят на отделените за хора с увреждания паркоместа трябва да е равен на броя на достъпните за тях жилища, което отговаря на общото правило, че за всяко жилище трябва да има паркомясто. Ако такива жилища няма обособени в една сграда, няма да има и такива паркоместа.

Според досегашните разпоредби обаче тези места бяха над осигурените за всяко жилище, което означаваше повече възможности за паркиране на фона на тенденцията все повече семейства да имат повече от един автомобил.

Облекчението ще влезе в сила за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането на промените в сила.

Материалът Лошо: Готвят голяма тесла с паркирането в градовете е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нови махали с лукс къщи ще изникнат край София!
Next: Рядък метал наличен в България става все по-ценен и скъп

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.