Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • (ЛУД ВИЦ) Чък Норис се качил без билет в тролей 88. Дошла контрольорката Гичка от Аспарухово и…
  • Без категория

(ЛУД ВИЦ) Чък Норис се качил без билет в тролей 88. Дошла контрольорката Гичка от Аспарухово и…

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
osdfkhkdfghkrkhrthtr

Чък Норис се качил без билет в тролей 88.
Дошла контрольорката Гичка от Аспарухово и го подканила любезно да си покаже билета
– Абе, билет имаш ли бе…?
Чък Норис демонстративно извадил монета от един лев, сложил я в перфоратора и с мощен тупаник я перфорирал. Гичка спокойно хванала перфорираната монета, скъсала я с ръце на две и дала продупчения край на Чък Норис.

???? ???? ????

Свети Петър:
– Какво те води насам?
– Инфаркт.
– Е, поне е било от сърце!

???? ???? ????

Майка прибирайки се от работа заварва детето си да плаче.
– Сине, защо плачеш?
– Татко си удари пръста.
– Оооо… горкото, и ти много ли плака?
– Нее! Преди да ми гръмне онзи шамар много се смяяяях.

???? ???? ????

Настаняват двама нови затворници в една килия:
– На колко те осъдиха? – пита единия.
– На 15 години.
– Тогава, ти вземи леглото до вратата, че ще излезеш малко преди мен.

???? ???? ????

Мъж гледа, как жена му се прибира изгърбена под двете тежки торби с продукти:
– Но, скъпа, защо си помъкнала тия тежки торби! Това не е за жена работа…
– Така ли! Ти какво би ме посъветвал?!
– Ами носи ги на два пъти… даже на три…

???? ???? ????

Спира кола до пр*ститутка на Околовръстното. Показва се шофьора и пита:
– Колко?
– 20 лева.
– Слушай, имам 5 лева, но ще ти дам мобилния си телефон.
Проститутката погледнала телефона и се съгласила.
Получил, каквото иска, шофьорът вади пет лева и се готви да тръгва.
– Хей, а мобилния?
– О, да, за малко да забравя, пиши 0899 ….

???? ???? ????

Събрали се учени – лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:
„Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няк… колко примера в подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между „капе“ и „тече“? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има – „църцори“.
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение – няма. А на български има – далече, по-далече, най-далече, на майн*та си.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе – няма. А на нашенски има – Бил съм се напил.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме – щял съм бил да работя.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете „не знам“, когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: „I don’t know“ „No idea“ „I got no clue“. А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: „Казва ли ти някой!“, „А сега де!“, „еб*ш ли му мамата!“, „а – сега ме хвана!“
6. И накрая, господа – хайде кажете – има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има – това е думата „такова“.
………е добре казали учените как така ще опишеш всичко с думата
„такова”?
– Ами вместо да кажете „ще ми подадеш ли бутилката” казваме „ ще ми таковаш ли онова”; „аз ще се таковам с автобуса” (ще се придвижвам с
автобуса) и т.н.
След симпозиума учените отишли на баня и един от чужденците, за да покаже че уважава езика ни казал на българина „ще ме изтаковаш ли
отзад” (да му изтърка гърба), българина минал отзад и го „оправил” набързо, а чужденеца казал „добре де аз исках да ми изтъркаш гърба а ти какво направи?”. Нашият учен казал: Ааааааа „такова” има и такова значение……….

Continue Reading

Previous: Пиенето на топла вода на празен стомах води до…
Next: Мистерия: Люба засне главата на султан Селим Първи в р. Арда до Дяволския мост

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.