Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Луиза Григорова: Цялата болница беше на крака и в противошоковата зала влязоха всички специалисти, за да помогнат на нашето бебе
  • Новини

Луиза Григорова: Цялата болница беше на крака и в противошоковата зала влязоха всички специалисти, за да помогнат на нашето бебе

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
gdfhfgnfgfggfg.png

Актрисата изумена от профeсионализма и човешкото отношение на лекарите в „Пирогов“

„Това обръщение е за истинските герои на нашето време! Те не са в приказките или филмите. Те са тук, всеки ден са на фронта и всеки ден ни дават вяра, надежда и смисъл! От името на цялото ми семейство – огромно БЛАГОДАРЯ! За тях това може да е било поредно спасяване на човешки живот, но за нас беше повече от всичко!“, споделя прочувственo актрисата Луиза Григорова с кратко видео в нета.

 

Причината: Миналата седмица на семейството на Луиза извънредно му се налага да стигне в спешното детско отделение на „Пирогов“ заради много близко детенце.

Това, което Григорова вижда там признава, че го е гледала само в сериали и филми на медицинска тематика, пише България днес.

За актрисата и модел всичко, случващо се в болничното заведение, е изключително емоционално. „Не става въпрос за това, че някой ме разпозна. Напротив!, твърди екранната д-р Вяра Добрева от сериала „Откраднат живот“, и добавя: – Това беше доста тежък и спешен случай с малко бебенце. В рамките на деня, в който бяхме там, цялата болница беше на крака и в противошоковата зала влязоха всички специалисти. Както от другите етажи на „Пирогов“, така и от други медицински заведения, от домовете, дори и от почивката си. Непрекъснато влизаха и излизаха доктори, за да се справят с тежката ситуация, в която беше изпаднало нашето бебе“, с навлажнени очи и буца в гърлото разказва Луиза.

Половинката на режисьора Мартин Макариев е заблязала, че засега хорското роптание в България от лекарите и болниците е много повече, отколкото похвалите по техен адрес. Според екранната Алекс от сериала „Стъклен дом“ явно сме устроени така, че когато нещо не ни харесва, много държим да се оплачем от него. Но когато то е хубаво, го приемаме за даденост. Затова Луиза решава да запише видеото и да изрази безкрайната си благодарност към медиците.

Талантливата актриса е доволна, че през цялото време семейството ѝ е получавало „хубава и плътна информация със страхотно човешко отношение от хората в болницата“. „И някак си и фактът, че накрая се справиха и оправиха бебето, за нас беше най-голямото щастие на света! Искам да кажа на докторите, че наистина в България има смисъл!“, допълва Григорова.

Редакцията ни се свърза с Луиза, но тя, все още подвластна на случилото се, деликатно отказа да коментира повече от онова, което душата ѝ е изляла в емоционалното видео обръщение за медиците от „Пирогов“. Затова и ние няма да ровим в личното ѝ пространство, а само ще изброим поименно медиците, на които актрисата благодари:

Началник на екипа – доц. Младенов, нац. консултант доц. Рангачев (дошъл от друга болница), и докторите Нинков, Чилингиров, Христов, Дончев, Здравкова, Самарджиева, Пейчева и Ушева, която непекъснато е била на телефона с Луиза, докато е била шаферка на сватба.

„Благодаря и на всички други специалисти и специализанти, медицински сестри, които през цялото време бях там и правеха всичко възможно за живота на нашето бебе. Всички изброени дотук са от онези хора, които са лекари по призвание, не по професия!“, казва още Григорова.

Continue Reading

Previous: Страховит екшън в столичния кв. Люлин, почерня от полиция!
Next: Бомбата е факт: Вътрешният министър иска тези 15 глави, трусът е голям

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.