Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЛУКС: Цените на старите коли скочиха до небето!
  • Новини

ЛУКС: Цените на старите коли скочиха до небето!

Иван Димитров Пешев януари 28, 2024
asvdfsvfdbdfhfdhfg.png

Д растично поскъпват автомобилите втора употреба. Според експерти цените им вече са нагоре с между 40 и 50 процента, а това намалява както печалбите, така и броя на купувачите. Поскъпването в последните месеци се дължи най-вече на скока в цената на различни услуги, които в автокъщите се налага да използват, за да въведат автомобила в годен за употреба и за шофиране вид, съобщи NOVA.

Напълно забравете разбирането си за евтин автомобил. Това вероятно е първото заключение, до което сами спонтанно ще стигнете, ако решите да купувате кола втора ръка и поразровите обявите в интернет. Автомобилите вече са значително по-скъпи отпреди няколко месеца.

„Някъде между 40 и 50 процента е оскъпяването на автомобила. Това не значи, че като се оскъпи с тези проценти, автомобилът е по-качествен и продуктът, който се продава, е по-добър. Опитваме се да лавираме между високата цена, между качеството и в същото време да ангажираме клиента да дойде да купи стоката“, твърди Владо Янчовски, собственик на автокъща.

Поскъпването се дължи не просто на търговско решение в автокъщите, а на промяната в цените на различните етапи, през които една кола, внесена от Германия, преминава, за да излезе на българския пазар здрава и атрактивна.

„Поскъпнаха всички допълнителни разходи – било услуги, транспорт, мита, както са швейцарските, и ДДС. Транспортът поскъпна, примерно от 1000-1100 лв на автомобил в момента плащаме 1600 лв. на кола. За тенекеджийски услуги, на детайл за боядисване взимаха около 120 лв. – сега взимат 270. Повече от два пъти. Тези, които са майстори по двигатели, по миещи части… също вдигнаха много осезаемо цените. И ние сме в патова ситуация, защото няма конкуренция в този бранш, специално за майстори. Веднага вдигат цената с оправданието Украйна. Това това удря първо върху нашия бизнес, след това удря и върху крайния клиент“, твърди Янчовски.

А тези удари са тежки. В сектора се наблюдава понижена мотивация сред работещите, а немалко са тези, които заключват автокъщите си и се преориентират. Но пазар на автомобили винаги ще има, успокояват търговците.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трик за размразяване на предното стъкло на колата за 1 минута
Next: Важно: Тези ученици минават на онлайн обучение от 30 януари, решението е взето от…

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.