Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лъсна цялата истина за месото, което купуваме от магазините
  • Новини

Лъсна цялата истина за месото, което купуваме от магазините

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2024
dsfvfdkbfgbkgfkbgf.png

Близо 60% от свинското и 80% от говеждото месо на пазара у нас е внос, сочат данни на Федерацията на месопреработвателите. Какви са причините и как може да се промени това?

По традиция най-консумираното у нас месо е свинското. Следват пилешкото, рибата ,телешкото и агнешкото месо.

 

Изследване сочи още, че в сравнение с другите европейски страни българите консумираме по-малко месо на глава от населението и сме в края на класацията, съобщава БНТ.

Но по-големият проблем е, че преобладаваща част от най-използваните меса – свинското и говеждото, у нас са внос.

Причините – слабо подпомагане на месодайното животновъдство и липса на стимули за фермерите. Като резултат – все по-малко са месодайните ферми.

Николай Димов е зърнопроизводител от ямболското село Стефан Караджово. Занимава се и с месодайно животновъдство – преди три години е имал 1000 крави. Сега броят им е едва 100. Причината- търпи постоянни загуби и заради това намалява животните.

„Не се стимулира угояването. В Гърция например на трупно тегло в кланицата има бонус едно евро на килограм. у нас няма такова нещо. Месодайното направление през предния програмен период беше пренебрегнато. Не бяха предвидени нормални ставки. Беше определен един бюджет, който се редуцира в годините заради нарастването на бройките животни и подпомагането беше смешно.

Подпомагането на една крава беше 108 лева, докато на една овца – 130 лева. Направо неадекватно подпомагане“, каза Николай Димов, фермер от с. Стефан Караджово, Ямболско.

Според фермера и в сегашния програмен период за сектора липсват стимули, а и обещаните субсидии са орязани.

„Аз бях на протестите, говорих с много колеги животновъди. Не чух фермер, който да е получил на 100% обещаното подпомагане. Всичките са орязани.

Другият проблем е, че у нас има 78 работещи кланици, но те са твърде малки и не могат да задоволят нуждите.

„На нас като месопреработватели ни е необходима една голяма кланица, с голяма транжорна, която да добива всички тези разфасовки, които са ни необходими за производство на месни продукти“, посочи Диляна Попова, директор на Асоциацията на месопреработвателите.

Така на практика прясното българско месо, което е в малки количества, отива по магазините, а за преработка и колбаси се внасят тонове замразено вносно месо. Повечето потребители у нас лесно се ориентират кое е българско и прясно.

Засега не е ясно какво подпомагане може да бъде отпуснато за месодайното животновъдство у нас. В по-краткросрочен план обаче е ясно, че на този Великден голяма част от производителите на агнешко у нас вече са заявили, че ще оставят продукцията си на българския пазар. Което предполага достатъчни количества прясно агнешко и на добри цени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптикът Василковски ни остави без думи: Задава се нещо необичайно и нетипично
Next: Единcтвeнaтa зoдия, кoятo нямa cтpaх oт нищo и нe cпиpa пpeд никoй

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.