Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Любимата рецепта на съпруга ми! Ако можеше да го яде всеки ден! Просто, евтино и вкусно ястие
  • Без категория

Любимата рецепта на съпруга ми! Ако можеше да го яде всеки ден! Просто, евтино и вкусно ястие

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Screenshot_31

Изумително вкусно ястие, което всеки определено ще хареса!

Процесът на готвене не отнема много време, така че можете бързо и лесно да приготвите тази вкусна мусака по нов начин! Ето какво ви трябва:

Необходими са ви следните продукти:

5-6 картофа (нарязани и сварени във вода с 1 ч.л. сол)
1 глава лук, накълцана и запържена (3 мин.)
500 г кайма, запържена с лука за 5 мин.
1 червена чушка, нарязана на ситно
2 ч.л. доматено пюре 50 мл вода, подправки според нуждите

И още: 8-10 тънки листа кашкавал

За заливката:

  • 3 яйца
  • 125 мл мляко
  • 1 ч. л. сол, 1 ч. л. риган
  • 150 г настърган кашкавал за поръсване отгоре

Пече се на 180°C 15-20 минути

Начин на приготвяне:

Обелете картофите и ги нарежете на кубчета, след което ги сварете във вода с малко сол, докато омекнат. След това ги прецедете.

През това време запържете ситно нарязания лук до прозрачност, след това добавете каймата и ги запържете заедно за 5 минути или докато смени цвета си и се изпари излишната течност.

След това добавете ситно нарязан пипер, доматено пюре, малко вода и подправете, след което оставете да къкри, докато всичко хубаво омекне и се смеси.

Подреждане:

В огнеупорна чиния се разстила слой картофи (половината) и се покриват с тънки листчета кашкавал. Върху тях се нарежда плънката от каймата и се притиска добре, за да се изравни.

Мусака по нов начин (3)

Наредете отново листа кашкавал, а върху тях изсипете останалите картофи. Залейте ги с дресинга (в купа разбийте яйцата с прясното мляко и овкусете) и накрая поръсете настъргания кашкавал.

Мусака по нов начин

Печете в предварително загрята фурна на 180 градуса за 15-20 минути.

Мусака по нов начин

Continue Reading

Previous: Прибрах се по-рано от работа и видях с очите си как жена ми крещеше на старата ми майка и я удряше. Не съжалявам за това което направих!
Next: Ще ви настръхнат косите! В това наше село не смеят да излизат нощем

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.