Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любим професор към партията на Киро: Вие неграмотници, сте унижение за България!
  • Новини

Любим професор към партията на Киро: Вие неграмотници, сте унижение за България!

Иван Димитров Пешев май 25, 2022
krairoarpfofoesor.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

„Съществуват много сериозни рискове, тъй като България се управлява от хора без историческа памет и знания.“ Това заяви за БГНЕС проф. Пламен Павлов, относно днешното изказване на народния представител от „Продължаваме промяната“ Венко Сабрутев, в което той каза: „РС Македония да ни върне костите на цар Самуил в знак, че са готови да променят своята политика спрямо България“.

Тленните останки на този велик български владетел са открити от проф. Николаос Муцопулос през 1969 г. при разкопки в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанското езеро. В момента те се намират в лабораторията на гръцкия професор в Солун.

„Хора от „Продължаваме промяната“ симптоматично правят подобни грешки. Преди време пак някой от депутатите на ПП беше сбъркал Преспанските споразумения между РС Македония и Гърция с Договора за добросъседство и приятелство между РС Македония и България. Виждаме и някои наивни действия като откриването на самолетна линия или някакви други действия, които не решават големия въпрос между двете държави“, посочи проф. Павлов, който е един от водещите изследователи на средновековната ни история.

Той определи като „унизителни“ думите на Сабрутев.

„Унизително е да чуваме подобни неща от народни представители. Още повече, че тук става дума за елементарни неща, които могат да бъдат проверени в Гугъл, което е любим мотив на някои хора от ПП. Нямам лошо отношение към тях, но подобни прояви на невежество, на елементарна представа за историята е проблем“, заяви проф. Павлов.

Той призова Сабрутев да се извини или най-малкото да обясни грешката си, ако е сторил такава.

„Не трябва да забъркваме такива каши между нас, РСМ и Гърция. Всички знаят къде се намират костите на цар Самуил, те са показвани по телевизията, дори президентът Росен Плевнелиев по време на 1000-годишнината от кончината на цар Самуил се поклони пред тях“, заяви специалистът по средновековна история.

Проф. Павлов смята, че костите на цар Самуил трябва да са в София.

„Най-добре е те да бъдат предадени на България, това беше подкрепено и от някои политици в Гърция, като бившия кмет на Солун Янис Бутарис. Да бъдат поставени в светла София, тъй като комитопулите са свързани с нея. Комит Никола, бащата на цар Самуил, е бил управител на една много голяма област, чийто център е бил Средец или днешна София“, каза ученият.

Според него подобни изявления отново дават основания на северномакедонската страна да проявява ехидни реакции към България и нейните управляващи.

„Този гаф още веднъж потвърждава колко важна е просветата и образованието“, добави проф. Павлов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Масово изселване: Украинци вече бягат от България, местят 35 000 от хотелите
Next: Култов тоалет на абитуриент от Кюстендил взриви България – е, не е ли гъзар?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.