Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любовницата на Здравко Василев: Да хвърли камък този, който е безгрешен!
  • Новини

Любовницата на Здравко Василев: Да хвърли камък този, който е безгрешен!

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
lidfugdkgkew.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Красавицата от Словакия моли да бъде разбрана в този тежък за нея емоционален момент

Минути след като във Флагман.бг гръмна скандалът между любовницата и съпругата на Здравко Василев в Приморско – чрез неговото изявление по случая и последвалата сводка на МВР, в драмата се включи и самата фамозна отхвърлена красавица Божена Делева.

Именно тя е изгората на култовия бизнесмен от Приморско, която със сигурност питае сериозни чувства към него, а връзката им е била на показ в града повече от година.

Изтънчената чужденка отправи току-що следното предизвикателство:

„Нека хвърли камък този, който е безгрешен! Всеки си има своята съвест и нека да реши според себе си. Помислите преди да пишете нещо какво последствие ще има. Който ме съди без да ме познава, не ме интересува, но имайте малко човещина в себе си и си представете какво бихте сторили в този случай, ако сте на мое място.

Не съм градила бизнес и име над 10 години, за да ми лепнете такъв етикет. Ако всеки си даде сметка, че някога е грешил няма да се изявява по този начин“, казва жителката на Приморско, която е пристигнала в малкото курортно градче преди три години заедно със съпруга си. Човекът е българин.

МВР потвърди нощния екшън между съпругата и любовницата на бигбрадъра Здравко Василев

Тя отворила тогава туристическа агенция с цел да привлича туристи от своята родина. Божена живее у нас повече от 10 години, завършила е Бургаския свободен университет. Малко след заселването й в Приморско обаче красавицата се развежда със съпруга си, който си тръгва, но тя остава в градчето, с намерение да живее постоянно тук, въпреки че през зимата е прекалено скучно за нейните очевидно високи очаквания, ако се съди по външния ѝ вид. Тя няма деца.

Според местни жители, с които Флагман.бг разговаря, Здравко Василев неведнъж е засичан в офиса й още преди година.
Брадърът Здравко: Няма нищо по-опасно от гнева на отхвърлената жена

Първоначално хората смятали, че обсъждат проблеми на туризма, но бързо се разбрало, че нещата са по-сложни.

Явно и заради това снощи брадърът не конкретизира в своето изявление коя от двете жени е отхвърлената. Съпругата му Христина, която му роди и отглежда трите му деца или словашката красавица.

От изясненото дотук със сигурност става ясно, че няма как съпруга и любовница да се срещнат случайно на крайбрежната алея в 2 часа посреднощ без да се стигне до физическия сблъсък за сърцето на общия им любим. Прозира и положението, че между Божена и Здравко Василев авантюрата не е приключила, щом между двете жени се е наложил „дуел“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това писмо на един честен хирург, които подаде оставка разтърси всички в интернет. Истината ще ви изуми
Next: Магданоз и сода-Така ми каза лекаря и аз го слушам-Холестеролът ми се смъкна, а килцата тръгнаха стремглаво надолу

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.