Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любовницата на Путин не се сдържа и се изказа за невиждан срам
  • Новини

Любовницата на Путин не се сдържа и се изказа за невиждан срам

Иван Димитров Пешев март 11, 2022
putiniinisrammam.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Олимпийската шампионка по художествена гимнастика от Игрите в Атина през 2004 година – Алина Кабаева, определи като „най-срамна страница в историята на световния спорт“ мерките, които различните световни федерации и спортни организации взимат като санкции към Русия след нападението ѝ над Украйна.

Пред руската информационна агенция ТАСС тя заяви, че действията по отношение на Русия са лицемерни:

„Смятам, че никога не е имало по-срамна страница в историята на световния спорт. Ръководствата на много международни спортни организации отдавна се занимават с напълно неспортсменски дела под различни предлози.

Сега вече това дори не е скрито. Тяхната „загриженост“ за света е толкова лицемерна, колкото и борбата за чист спорт“.

„Те не се притесняваха и не лишиха от състезания нито една страна, участвала в унищожаването на стотици хиляди цивилни в Югославия, Ирак, Либия, Сирия. Но спортните служители бяха много ядосани, когато Русия реши да защити Донбас и Луганск от нацистите“, каза Кабаева.

Носителката на 9 златни медала от световни първенства в художествената гимнастика припомни санкциите срещу руските атлети след разкриването на мащабна схема за прикриване на употреба на допинг в страната. От 2014 година насам спортистите на Русия участват на олимпийски игри под името Руски олимпийски комитет, не използват знамето и химна си.

„Трябва да е ясно – когато Владимир Путин приключи с Украйна, ще бомбардира Европа“

Сергей Страховски, който е един от най-добрите тенисисти при мъжете в историята на Украйна, отправи …

„Толкова много се опитахте да унижите руснаците, забранихте нашите символи, знаме и химн. На всички състезания руските атлети бяха следени под микроскоп. За три молекули, които не влияят на нищо, те веднага бяха отстранени от състезанието. Но ние все пак побеждавахме!“.

„Нашите успехи на следващата олимпиада потвърдиха, че руският спорт е на високо ниво не поради допинг и терапевтични изключения, а благодарение на таланта на нашите спортисти. Русия беше, остава и ще бъде велика спортна сила – и вие не можете да направя нищо по въпроса. Лицемерието на висшите спортни служители е много мощен допинг. Ако имаше тестове за лицемерие, никой от лицемерите никога нямаше да получи разрешение да управлява спорта с най-високите постижения. Мисля, че ще преживеем всички забрани“, разпалено говори Кабаева, която се смята за особено приближена до руския президент Владимир Путин.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ще се хванете за главата какви коли ще произвежда Русия заради санкциите
Next: Иво Сиромахов изригна: За 40-те лева ли им завидяхте? Срам ме е от вас. Ето как му отвърна мрежата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.