Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Любовницата на Путин не се сдържа и се изказа за невиждан срам
  • Новини

Любовницата на Путин не се сдържа и се изказа за невиждан срам

Иван Димитров Пешев март 11, 2022
putiniinisrammam.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Олимпийската шампионка по художествена гимнастика от Игрите в Атина през 2004 година – Алина Кабаева, определи като „най-срамна страница в историята на световния спорт“ мерките, които различните световни федерации и спортни организации взимат като санкции към Русия след нападението ѝ над Украйна.

Пред руската информационна агенция ТАСС тя заяви, че действията по отношение на Русия са лицемерни:

„Смятам, че никога не е имало по-срамна страница в историята на световния спорт. Ръководствата на много международни спортни организации отдавна се занимават с напълно неспортсменски дела под различни предлози.

Сега вече това дори не е скрито. Тяхната „загриженост“ за света е толкова лицемерна, колкото и борбата за чист спорт“.

„Те не се притесняваха и не лишиха от състезания нито една страна, участвала в унищожаването на стотици хиляди цивилни в Югославия, Ирак, Либия, Сирия. Но спортните служители бяха много ядосани, когато Русия реши да защити Донбас и Луганск от нацистите“, каза Кабаева.

Носителката на 9 златни медала от световни първенства в художествената гимнастика припомни санкциите срещу руските атлети след разкриването на мащабна схема за прикриване на употреба на допинг в страната. От 2014 година насам спортистите на Русия участват на олимпийски игри под името Руски олимпийски комитет, не използват знамето и химна си.

„Трябва да е ясно – когато Владимир Путин приключи с Украйна, ще бомбардира Европа“

Сергей Страховски, който е един от най-добрите тенисисти при мъжете в историята на Украйна, отправи …

„Толкова много се опитахте да унижите руснаците, забранихте нашите символи, знаме и химн. На всички състезания руските атлети бяха следени под микроскоп. За три молекули, които не влияят на нищо, те веднага бяха отстранени от състезанието. Но ние все пак побеждавахме!“.

„Нашите успехи на следващата олимпиада потвърдиха, че руският спорт е на високо ниво не поради допинг и терапевтични изключения, а благодарение на таланта на нашите спортисти. Русия беше, остава и ще бъде велика спортна сила – и вие не можете да направя нищо по въпроса. Лицемерието на висшите спортни служители е много мощен допинг. Ако имаше тестове за лицемерие, никой от лицемерите никога нямаше да получи разрешение да управлява спорта с най-високите постижения. Мисля, че ще преживеем всички забрани“, разпалено говори Кабаева, която се смята за особено приближена до руския президент Владимир Путин.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ще се хванете за главата какви коли ще произвежда Русия заради санкциите
Next: Иво Сиромахов изригна: За 40-те лева ли им завидяхте? Срам ме е от вас. Ето как му отвърна мрежата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.