Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лют скандал в ефир! Цънцарова захапа транспортния министър, а той…
  • Новини

Лют скандал в ефир! Цънцарова захапа транспортния министър, а той…

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sdfvdsbfgbfdbdfhjghjhg.png

Как си представяте италианският надзорен орган да издаде разрешение за полет на хеликоптер, който не е в летателна годност? Това е пълен абсурд. Това заяви пред bTV министърът на транспорта Георги Гвоздейков относно информациите за проблеми с първия медицински хеликоптер, закупен от Италия.

Той изтъкна, че заводът в Италия, който е произвел медицинския хеликоптер, е одобрена организация за производство и проектиране под надзора на ЕК.

 

Водещата Мария Цънцарова възрази: „Г-н министър, аз не мога да си представя да си купя нов автомобил и, като го видя той да е с отлепени уплътнения, да има проблем с механизма, с който се затваря вратата…

„Г-жо Цънцарова, хеликоптерът не е автомобил! Голяма част от производството на този хеликоптер се извършва ръчно“, възрази Гвоздейков, но беше прекъснат от другия водещ – Златимир Йочев: „Но става въпрос за 22 млн. С 22 млн. да купиш нещо, което е с дефекти…“

„Забележките са изключително незначителни. Но представени по този непрофесионален начин на аудиторията без необходимата компетенция или техническо изказване, звучат ужасяващо. Извинявайте много. Скъсано гумено уплътнение може да се случи от леко бутане с отвертка. Никой не е казал, че това уплътнение го няма или вратата я няма и не се затваря“, отвърна на удара министърът.

„Има проблем със затварящия механизъм. Може да не се затваря 3-4 милиметра. Ако искате, летете с 500 км/ч, никой няма да допусне хеликоптер, който има представените проблеми“, добави той.

„Тези проблеми са отстранени още на място“, заяви той.

„Никой няма да издаде разрешение за полет хеликоптерът да излети от Италия при констатираните нередности“, подчерта той.

Гвоздейков опроверга твърденията, че машината е без черна кутия. Той я показа в студиото.

„Това снощи е свалено от хеликоптера. Заглавията са, че хеликоптерът няма въпросната черна кутия. Това е устройство, който записва разговор между пилотите, ръководителите на въздушното движение“, обясни той.

„Това е устройството, което всички казват, че го няма“, посочи министърът.

По думите му, хеликоптерът е оборудван с най-модерна система за автопилот. Тя трябва да бъде синхронизирана със софтуера и с черната кутия.

„Този хеликоптер може да извърши всички полети, които са необходими, без този регистратор“, обясни Гвоздейков.

Той увери, че хеликоптерът е абсолютно изправен.

„Това, което се цели, да се всее обществото страх и паника, няма да се получи“, заяви той.

Според него, когато се прави нещо добро, винаги се намират хора, които да намерят някакъв проблем: „Не искам да назовавам имена“.

„Най-голямата грешка е, че този проект е вкаран в Министерството на здравеопазването за управление. Не може доктор да е член на комисията по приемането на хеликоптера“, посочи той.

Гвоздейков разкритикува колегата си – здравния министър, че се изказва по тема, по която не е компетентен.

„Въпреки всички празноговорения, този проект се случи и той върви“, посочи транспортният министър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна промяна: Забраняват отварянето на шофьорската вратата с лява ръка
Next: Гонят Емрах Стораро от Денсинг старс? Направи нещо потресаващо

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.