Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лют скандал в ефир! Цънцарова захапа транспортния министър, а той…
  • Новини

Лют скандал в ефир! Цънцарова захапа транспортния министър, а той…

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sdfvdsbfgbfdbdfhjghjhg.png

Как си представяте италианският надзорен орган да издаде разрешение за полет на хеликоптер, който не е в летателна годност? Това е пълен абсурд. Това заяви пред bTV министърът на транспорта Георги Гвоздейков относно информациите за проблеми с първия медицински хеликоптер, закупен от Италия.

Той изтъкна, че заводът в Италия, който е произвел медицинския хеликоптер, е одобрена организация за производство и проектиране под надзора на ЕК.

 

Водещата Мария Цънцарова възрази: „Г-н министър, аз не мога да си представя да си купя нов автомобил и, като го видя той да е с отлепени уплътнения, да има проблем с механизма, с който се затваря вратата…

„Г-жо Цънцарова, хеликоптерът не е автомобил! Голяма част от производството на този хеликоптер се извършва ръчно“, възрази Гвоздейков, но беше прекъснат от другия водещ – Златимир Йочев: „Но става въпрос за 22 млн. С 22 млн. да купиш нещо, което е с дефекти…“

„Забележките са изключително незначителни. Но представени по този непрофесионален начин на аудиторията без необходимата компетенция или техническо изказване, звучат ужасяващо. Извинявайте много. Скъсано гумено уплътнение може да се случи от леко бутане с отвертка. Никой не е казал, че това уплътнение го няма или вратата я няма и не се затваря“, отвърна на удара министърът.

„Има проблем със затварящия механизъм. Може да не се затваря 3-4 милиметра. Ако искате, летете с 500 км/ч, никой няма да допусне хеликоптер, който има представените проблеми“, добави той.

„Тези проблеми са отстранени още на място“, заяви той.

„Никой няма да издаде разрешение за полет хеликоптерът да излети от Италия при констатираните нередности“, подчерта той.

Гвоздейков опроверга твърденията, че машината е без черна кутия. Той я показа в студиото.

„Това снощи е свалено от хеликоптера. Заглавията са, че хеликоптерът няма въпросната черна кутия. Това е устройство, който записва разговор между пилотите, ръководителите на въздушното движение“, обясни той.

„Това е устройството, което всички казват, че го няма“, посочи министърът.

По думите му, хеликоптерът е оборудван с най-модерна система за автопилот. Тя трябва да бъде синхронизирана със софтуера и с черната кутия.

„Този хеликоптер може да извърши всички полети, които са необходими, без този регистратор“, обясни Гвоздейков.

Той увери, че хеликоптерът е абсолютно изправен.

„Това, което се цели, да се всее обществото страх и паника, няма да се получи“, заяви той.

Според него, когато се прави нещо добро, винаги се намират хора, които да намерят някакъв проблем: „Не искам да назовавам имена“.

„Най-голямата грешка е, че този проект е вкаран в Министерството на здравеопазването за управление. Не може доктор да е член на комисията по приемането на хеликоптера“, посочи той.

Гвоздейков разкритикува колегата си – здравния министър, че се изказва по тема, по която не е компетентен.

„Въпреки всички празноговорения, този проект се случи и той върви“, посочи транспортният министър.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна промяна: Забраняват отварянето на шофьорската вратата с лява ръка
Next: Гонят Емрах Стораро от Денсинг старс? Направи нещо потресаващо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.