Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Магазините ни удрят по джоба с този трик, алтернатива няма
  • Новини

Магазините ни удрят по джоба с този трик, алтернатива няма

Иван Димитров Пешев януари 10, 2024
asdfdsfdgdfgdfgdf.png

Търговски вериги ни цакат с цени за пластмасови кутийки за храна от топлия щанд, пише “Труд News”. От началото на годината минималната цена на пластмасовите кутии за еднократна употреба беше повишена на 25 ст., а на пластмасовите чаши на 10 ст.

Търговските вериги и заведенията, които предлагат пластмасови консумативи за еднократна употреба, са задължени да предлагат на клиентите и алтернативни варианти на съдове за храни и напитки, но често не го правят. Така на клиента просто се налага да плати по-високата цена, а нищо не подпомага намаляването на отпадъците, защото няма алтернатива.

 

В края на 2021 г. беше приета Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. С нея от началото на 2023 г. беше въведена минимална цена на пластмасовите чашки за еднократна употреба от 5 ст., а на пластмасовите кутии за храна – 20 ст.

Всяка година тези минимални цени нарастват като през 2027 г. трябва да станат поне 25 ст. за чашка и 40 ст. за кутия.

Повечето заведения вече смениха пластмасовите чашки за кафе за еднократна употреба с картонени. Но не е такава ситуацията с кутиите за храна.

Минималната цена се отнася за съдове за храна като кутии, със или без капак, използвани за съхранение на храна, която e предназначена за незабавна консумация, както на място, така и за изнасяне от обекта; по принцип се консумира от съда; или е готова за консумация без по-нататъшно готвене.

Такива кутии веригите използват за храната от топлия щанд, където продават например пържени картофи, кюфтета, супи и готвени ястия.

Използват такива кутии и при продажбата на редица продукти на грамаж като например маслини, подправени чушки, различни салати и разядки. Проблемът е, че в много случаи не спазват наредбата и не предлагат на клиентите алтернатива – например хартиени, бамбукови или стъклени съдове.

Наредбата изисква търговците да поставят на видно място информационна табела, съдържаща информация за: единична цена на пластмасовата кутия, вредното въздействие на пластмасовите консумативи за еднократна употреба върху околната среда, както и за възможните алтернативи на пластмасовите кутии.

Но такива информационни табла често липсват, а в повечето случаи търговските вериги не предлагат и алтернатива.

Към момента законодателството не позволява клиентите да носят собствени съдове, в които да слагат храната. Но търговците са длъжни да предложат алтернативни варианти на пластмасовите кутии и чаши.

Именно това е целта на наредбата – с вдигането на минималната цена на пластмасовите кутии и с предлагането на алтернативен вариант клиентите постепенно да намалят употребата им. На места поне част от предлаганата храна поставят в хартиени пликове, например кюфтетата и надениците, а в кутии слагат супите и ориза.

В редица заведения, които предлагат храна за вкъщи, са сменили материала на предлаганите кутии – те не са от пластмаса и клиентът не плаща нищо допълнително. Но все още има големи търговски вериги, в които за предлаганата храна няма никакви алтернативи.

При липса на алтернатива единственият резултат за клиента е да плаща по-висока цена за кутиите без да има никакъв положителен ефект за природата. Наредбата действа от повече от година, а все още никой контролен орган в държавата не е успял да принуди всички търговци да спазват правилата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба на 80 години от София живее в дом за възрастни хора: Имам 4 деца, а няма кой да ме гледа
Next: Стани Богат с нов водещ? Ники Кънчев поема предаването!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.