Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Маги и Джуди Халваджиян: Пробивът на Господарите дойде след като разкрихме гаф на Стани богат
  • Новини

Маги и Джуди Халваджиян: Пробивът на Господарите дойде след като разкрихме гаф на Стани богат

Иван Димитров Пешев декември 29, 2022
proasibasmvastt.png

Прочутите телевизионни продуценти Магърдич и Джуди Халваджиян гостуваха в подкаста на рапъра Тото в Youtube, където споделиха много интересни неща около създадените от тях предавания, пише свободна зона.

Началото на „Господари на ефира“
Една от най-интересните засегнати теми бе тази за реализирането на легендарното шоу „Господари на ефира“. В началото екипът на предаването се състоял от едва 6 души, пълни с много ентусиазъм.

По това време братята продуценти вече са се доказали по Btv с „Море от любов“ и „Сладко отмъщение“, но въпреки това телевизиите подходили скептично към идеята за шоу, което да представя гафовете из ефира.

„Трябваше да направим демо и да рискуваме с наши пари, защото телевизията можеше и да не го хареса“, споделя Джуди. Опасенията им се оправдали, защото щом предложили формата на Btv, оттам го отхвърлили.

Не изпускай тези оферти:

Въпреки отказа, арменските продуценти закупили нужната техника и наели голям екип от хора, които да се въртят на смени и да следят всичко в ефира. „Тогава се появи възможността за една друга по-малка телевизия, „7 дни“ се казваше“, разяснява Джуди.

В крайна сметка на 31 март 2003 г. „Господари на ефира“ тръгва по софийската кабелна тв „7 дни“, а първите водещи са Малин Кръстев и Зуека.

Големият пробив
В началото предаването нямало никакви реклами, но ентусиазмът бил толкова голям, че екипът не спирал да вярва в успеха. „Въобще не ни е пукало имало ли е пари, или е нямало“ – казва Маги. – „Ние искахме да видим, че продуктът работи“.

И пробивът идва с един голям и неочакван гаф.

„Малко преди това по Нова телевизия тръгна „Стани богат“. – разказва Джуди Халваджиян. „И някой от мониторинга забелязва, че при отговорите някой кашля и това съвпада с отговора“.

Тоест, ако отговорът е B, в публиката се чуват две прокашляния. Ако е C, прокашлянията са три. „След това се оказа, че и в Англия е имало такъв случай“, добавя по-малкият брат Халваджиян.

Разкритието довежда до голям скандал, а от Нова са се разсърдили на продуцентите. Тогавашният гръцки шеф на Нова дори поискал среща с Магърдич.

„ВЛИЗАМ В КАБИНЕТА МУ И ТОЙ ДЪРЖИ ВЕСТНИК, НА КОЙТО НА ПЪРВА СТРАНИЦА Е СКАНДАЛЪТ“,спомня си Маги.

Гръкът поискал от продуцента втората част на материала да не бъде публикувана.

„ТОЙ МИ КАЗВА „ТОВА ТРЯБВА ДА ГО СПРЕТЕ!“, разказва Магърдич. Халваджиян обаче не се огънал и казал, че ако трябва ще направят и трети репортаж, на което шефът на Нова отвърнал, че тогава вратите за арменците в телевизията му са затворени завинаги.

След точно 3 месеца обаче телевизия „7 дни“ губи лиценза си, а от „Нова“ все пак привличат вече нашумялото предаване.

Кой свали „Господари на ефира“
Големият въпрос си остава кой свали от национален ефир „Господарите“. Оказва се, че през годините политическият натиск върху шоуто значително се увеличил. „Всъщност нас ни спряха точно тези хора, които искат да продължават да крадат. Това е истината. И ако не съм го казвал така директно някога, сега го казвам“, откровен е Джуди.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Русенска фирма работи с 4-дневна работна седмица: Приходите и заплатите летят! Служителите са щастливи
Next: Влюбен до уши: Добри разкри истината за връзката си с Глория

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.