Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Маги Халваджиян разкри защо се е скарал със Слави Трифонов
  • Новини

Маги Халваджиян разкри защо се е скарал със Слави Трифонов

Иван Димитров Пешев април 4, 2024
vsdfbfgbfdnghngfmhjmhj.png

„В момента отношенията ми със Слави Трифонов са нормални. Преди време се стигна до разрив с него заради една глупост.“, сподели продуцентът и режисьор Магърдич Халваджиян в подкаста на Владимир Памуков и Красимир Минев „Код спорт“.

„Слави реши, че умишлено съм направил предаването с дуети „Великолепната шесторка“ през 2008 г., защото той по това време подготвяше първото си предаване извън bTV за нова телевизия – „Пей с мен“. Той ми беше разказал за това предаване.

 

Искаше Димитър Рачков за водещ, а той пък по това време водеше „Господари на ефира“. Аз му казах ОК, но той пък трябва да ми даде Краси Радков. Слави ми каза, че няма как да го направи и размяната на водещи отпадна.

 

Тогава той ми разказа идеята на предаването – известни лица да пеят с деца“, обяснява продуцентът за двете предавания, които така или иначе отпаднаха от програмата на bTV и NOVA впоследствие.

„След това от bTV ми се обадиха за благотворително шоу „Великолепната шесторка“. Те бяха купили формата от някаква естонска телевизия. Попитаха ме дали мога да го направя на предаване и аз се съгласих.

Слави реши, че съм му откраднал идеята за предаването за дуети, за да направя „Великолепната шесторка“. А то не беше нищо подобно. Тогава му звънях и той не ми вдигна. Обадих се на Евгени Димитров – Маестрото, който ми каза, че Слави ми е много сърдит.“, спомня си за случая Магърдич.

„Слави си е много мнителен по природа. Когато не вдигна на втория път, когато му звънях, тогава вече побеснях. Изтрих си телефона му от указателя ми и приключихме в следващите 12 години. Ако се бяхме чули тогава, щях да му обясня, че всичко е в неговите фантазии. Но и двамата пък сме инати“, допълни Халваджиян.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БТВ мина границите с показаното от Неделя Щонова в Денсинг старс
Next: Важна промяна със стикера за Гражданската, всички шофьори трябва да я знаят

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.